Мисля, че да.
Необикновената обстановка не ви ли повлия?
Никой нямаше усещане за непосредствена опасност.
Но все пак имаше странни събития, например появяването на черните пръчки.
Всички, включени в авангарда, бяха внимателно подбрани и проучени. Всеки от тях би могъл да се справи и с много по-тежки обстоятелства.
Как си обяснявате тогава нарушенията на дисциплината?
Може би защото не се случваше нищо. Всички горяха от нетърпение я биха влезли с най-голямо удоволствие в града, а им бе наложено скучно и бездейно изчакване.
На тринадесет години, по време на кадетството си, сте избягали за три дни от лагера. Спомняте ли си защо?
Смътно — мисля, че имах романтични идеи и исках да живея необвързан и свободен.
Членовете на групата за специални задачи се провиниха в нарушение на служебния ред. Използваха общия канал, за да разговарят за неща, които не засягат другите екипи.
Това се случи само веднъж — от недоглеждане.
Наистина ли само веднъж? Не можеше ли радиопредаването, което слушахте нощем, да бъде следено и в другите палатки?
Не.
Дори и при недоглеждане?
Не… едва ли… никой не е споменавал нищо по този въпрос. Дори полковникът.
Онази вечер полковникът беше дълбоко заспал.
— Пригответе се за проучване на града. Ще участвуват транспортьори 1 и 3, един бронетранспортьор и спецотделението. Всички други остават в лагера.
Колоната напредваше добре. Препятствия се явяваха рядко — веднъж един басейн, веднъж съоръженията на някакво стрелбище. Местността, макар и добре разположена, изглеждаше мъртва. Нямаше ни дървета, нито храсти, никаква зеленина, не се виждаха нито птици, нито насекоми. Никъде не можеше да се открие човек.
Стените на сградите бяха вече близко. Оказа се, че площите между блоковете са много по-големи, отколкото изглеждаха отдалече — не тесни проходи, а стръмни полета, разположени терасовидно. Докато стените пробляскваха в сребристосиво, балюстрадите имаха антрацитен оттенък. Не беше ясно как може да се стигне до горните етажи, но в подножието на сградите имаше квадратни отвори, които водеха навътре.
Колоната остана в началото на равнината, по средата на обточения с релси път; върху релсите, на около двадесет метра разстояние, бяха разположени плоски елипсовидни транспортни средства, открити отпред и отгоре, с по две места за сядане.
Войниците следваха поетата посока още десетина минути, след което стигнаха до един кръстопът. Продължиха направо до следващата пряка, после до другата. Свърнаха наляво, заобиколиха блока, стигнаха Отново до познатата улица — а може би беше някоя друга, но с нищо не се различаваше от останалите.
Йозеф работеше на пеленгатора, приемаше сигнали, гласове, които пееха, рецитираха, шептяха, питаха; чуваше се музика, сънливо дрънкане и гръмки барабанни удари, в промеждутъците прозвучаваше отново и отново плътен мъжки глас, който подканяше:
… Изправете се,
разтворете прозорците,
вдишайте дълбоко прохладния въздух,
оставете се на случая,
нямате нужда от цел,
забравете това, което ви тежи,
обгръща ви облак,
облива ви топлина,
заобикаля ви доброжелателство,
дъх на забвение, няма минало
и бъдеще.
— Можеш ли да настроиш предавателя? — попита Соня.
— Не ни върши работа, нужни са ни много антени, ако не се лъжа, по една за всеки блок. Не можем да разберем къде е централата.
— Какво ще правим по-нататък?
— Ако няма хора, нямаме много работа. Няма да има нужда да издаваме бюлетини и да принуждаваме някого да се нагажда към нашия ред.
— Но аз защо съм тук? — попита Соня.
— Защо дойдохме?
— Още не е установено, че няма хора. Не сме влезли в сградите.
— Защо не опитаме?
— Полковникът е предпазлив и аз съм почти убеден, че е прав. Ако тук няма никой, няма защо да бързаме. Но ако пък има, трябва да сме готови за всичко.
— Работа ще имаме достатъчно дълго — по-дълго, отколкото ще ни е приятно. Няма значение дали все още съществуват хора или не, ще изследваме техниката им, ще се запознаем с откритията им, със системата им на управление, с начина им на живот — откъснати от света, създали около себе си изкуствена обстановка. Ще се опитаме да разберем откъде черпят енергия, суровини, хранителни продукти. Ще видим как са се развили — духовно и физически.
— С наука ли ще се занимаваме тук?
— Ако се окаже, че нямаме други задачи, да!
— Тогава да изпратят други, които да се заемат с това.