Нямаха водач, бяха група без йерархични отношения, подбрани внимателно, за да бъдат максимално дееспособни. Всеки можеше да поеме командуването, ако работата опреше до неговата специалност, но дори тогава никой не издаваше заповеди. Обикновено се правеха само предложения, които или всички приемаха, или — ако имаше основателни възражения — ги отхвърляха.
Вървяха покрай фасадата и не бе трудно да намерят контактен ключ като оня на линията. Беше в една ниша в стената, около която имаше плитък улеи в земята във форма на правоъгълник.
— Ще влезем оттук! — Йозеф натисна шалтера и от улея се издигнаха стъклени стени, обградиха го, подът също се повдигна, прозрачната кабина ги понесе нагоре. Улицата остана под тях, насрещната стена се отдалечи. Изведнъж спряха, стъклената стена потъна в пода, намираха се на тераса, висока около стотина метра, оградена с парапет колкото човешки бой.
— Ти ли ни спря?
— Да, изпробвах механизма. Съвсем прост е — под тази пластинка се появяват светещи цифри, натискаш и асансьорът спира. Да продължим ли нагоре?
— Не. Нека първо се огледаме!
Пред себе си видяха обикновен входен отвор, без врата или каквато и да е друга преграда. Един дълъг коридор отвеждаше към дифузно осветената вътрешност. Светлината идеше от луминесцентна лампа на тавана — не много ярка, но достатъчно силна. Коридорът беше съвсем празен, не се виждаха дори врати. Вървяха няколко минути, дневната светлина зад тях започна да се губи, докато остана само силуетът на един квадрат. Стигнаха до края на правата отсечка, където една пряка отвеждаше наляво и надясно.
— Да продължаваме ли?
— А как иначе?
— По-добре да маркираме пътя.
Грег извади от джоба на якето си молив и изрисува на безупречно чистия под една стрелка. Свърнаха наляво. Усетиха топъл полъх, който идваше отвътре.
— Вентилация!
— Тази огромна сграда трябва да има климатична инсталация.
— Не чувате ли нищо?
Заслушаха се.
— Идва отзад.
— Не, отпред.
Изведнъж се чу по-ясен шум — дращене и скимтене. Тибор тръгна към напречния коридор. Там имаше човек! Останалите изтичаха след него. Коридорът беше вече празен.
— Къде е?
— Там, напред… изчезна.
— Да не се лъжеш?
— Сигурен съм.
— Да проверим!
Грег отново изрисува на пода стрелка.
— Вижте, прав съм бил! — Откри се нов коридор, този път по-тесен и по-нисък.
— Тук трябва да се е скрил.
— Той видя ли те?
— Не зная, видях го само отзад.
Отново чуха дращене.
— Сигурна съм, че идва отзад. — Соня се върна. Дан я последва. Останалите стояха в колебание. Двамата отново стигнаха до напречния коридор. Не се виждаше нищо. Празни коридори и в трите посоки.
— Виж, стрелката я няма!
— Елате!
— Тук беше!
— Грег, помниш ли къде точно сложи стрелката?
— Тук! — Той клекна и затърси някаква следа. — Нищо!
— Видяхте ли някого?
— Сигурно пак автомат. Може би един вид служба по чистота — да не се мърсят пода и стените. Сигурно е автомат!
Соня прошепна нещо и хвана Павел, който беше до нея, за ръката. Сега и другите видяха. Към тях на един ролков стол се приближаваше някакво същество, отмина ги и те неволно се отдръпнаха назад. Превозното средство изчезна с товара си зад ъгъла. Пръв се съвзе Грег, затича зад него, но трябваше да отскочи — пред него падна стена.
И така, беше установено, че в града има хора…
Да.
Защо не спряхте мъжа на ролковия стол?
Той не се движеше особено бързо. Лесно щяхме да го настигнем. Искахме да разберем къде отива.
Наистина ли тази беше причината? Не беше ли по-скоро изненадата? Или искахте да не го изплашите?
Бяхме изненадани. Появи се неочаквано. Нямаше защо да го щадим. Но и нямахме основание да го стряскаме.
Някой извади ли оръжие? Можеше да бъде нападение.
Не мога да си спомня… не… в същност Соня държеше пистолет.
Стреля ли?
Не.
Защо? Някой й попречи?
Не. Нямаше причини да стреля.
Какво предприехте след срещата?
Заразглеждахме преградата, спуснатата стена.
Резултатът?
Здрава изкуствена материя.
Толкова здрава, че да не може да се взриви?
Едва ли.
Защо не взривихте?
Можехме да го направим и по-късно.
Дразни ли ви шумът? Плашите ли се, когато той се появи внезапно?
Не, шумът не ми прави впечатление, нито пък внезапният изстрел.
Какво се е случило после?