Върнахме се в лагера по най-бързия начин.
Бягство?
Последица от логично мислене. Трябваше да предадем новината.
Защо не го направихте чрез радиото?
Връзката беше прекъсната. Трябваше да се върнем. Другите не подозираха нищо.
…и бяха безгрижни.
Всичко изглеждаше наред.
Два дена без съприкосновение с врага още не са основание за безгрижие. Хората излизат от лагера без разрешение, използват спортните съоръжения. Някои отиват до гондолния канал и тръгват да се разхождат за удоволствие…
Не можехме да направим нищо.
…Войниците слушат градските предаватели въпреки забраната.
Възможно.
Те откъде знаеха дължината на вълните?
Бяха обикновените, които използвахме и ние. Трябваше само да се завъртят копчетата.
А модулацията?
Бяхме намерили предавател, който използваше нашия вид модулация.
… Не бяха приятелски настроени към него — това беше ясно, — не го смятаха за герой, опитваха се да го подведат… предателство, саботаж, неправилно поведение…
Но той не беше допуснал грешка, никой от екипа не се бе държал нередно. Всички бяха следвали плана, бяха действували така, както бяха научени, не си позволяваха да имат собствено мнение, не излизаха от схемата на установените норми… и все пак не бяха постигнали целта си. Знанията им, грижливо събираната информация, десетките хиляди факти, начини и методи за решаване на разни задачи не им помогнаха въобще. Не че ги бяха използвали не на място — просто не се бе наложило да ги приложат. Бяха действували така, както им бяха втълпявали, и тъкмо затова сбъркаха. В теорията ли се таеше грешката, или в техниката? В математиката или в логиката, а може би в кибернетиката? На неверни данни ли се дължеше, на неточност или пък на недопустими обобщения. Може би беше заблуда, срив в паметта, преводна грешка, недообработен шифър? А дали причината не беше и в самия принцип — в приложимостта, в преносимостта, в тълкуването му? Машината ли бе виновна, или човекът?
Бяха се застраховали многократно.
Теоретически.
Експериментално.
Безкрайни изчисления, безкрайни опити.
На края: проиграване по математически модели. Симулиране. Тест.
Упражнения върху реален обект.
Моделирането изяснява стратегически основната проблематика. А тя от своя страна служи за импровизирана проверка на избрания екип.
При разиграването се проверява поведението на членовете на групата, отношенията помежду им, техните схващания, вълнения, потребности, комуникативни способности. Резултатът дава основата за изграждане на модел на личността. Върху него се провеждат по-нататъшни опити, експериментират се ситуации, невключени в предварителната тестова проверка.
Всяка група разработва своите критерии самостоятелно, определя целите и реда на предпочитанията си. С натрупване на опит тя ревизира тези критерии според частичното оптимизиране и последователността на учебния процес:
математика,
логистика,
семиотика,
теория на информацията,
теория на кодирането,
Булева алгебра,
теория на автоматизирането,
теория на адаптивните системи,
теория на управлението,
теория на игрите,
теория на сложните системи,
организационна кибернетика,
кибернетична педагогика,
теория на въздействието,
теория на регулирането,
затворени модели на мислене, логически зависимости, причинни обяснения, взаимоотношения в групата. Картината на света е завършена, знанието — цялостно, изводите — категорично формулирани, универсални по приложимост…
Къде беше грешката?
Не в практиката, рутината, начина на мислене, не и в математическите методи.
Енергетични и информационни величини. Физични, биологични и социологични системи. Моделите са общовалидни, теорията е на изключително високо равнище, схемите са конкретни, изводите — задължителни, а резултатите — всеобхватни. Няма скрити параметри, няма неясноти; сферите на приложение са безкрайно много, значимостта — всеобща. Неизвестното е предвидено —
схемата се попълва с информация,
навлиза се в конкретното,
определят се константите,
отчитат се резултатите от измерванията,
реалността като вариационен проблем,
оптимизиране,
максимализиране,
определяне на повратните моменти,
търсене на числени решения,
знакови редове,
списъци,
координиране,
фактът като частен случай на допустимото.
Навярно болното място беше тук? В спектъра от възможности, в реализирания модел на света, в нееднозначната зависимост. Единичното е подчинено на безкрайното, безкрайното винаги предполага нови варианти. Изводи от общото към частното? Заблуда на философията?