Системата им представляваше вярно решение на проблема, но то не беше единственото, имаше и други. Ала тогава аргументът за съгласуваността губеше своето значение или пък беше валиден и за всяко друго решение, но само едно можеше да бъде най-доброто. Кои критерии за оценка да използват тогава? Каталогът на критериите беше изчерпан, може би имаше и други, но в кои области? В такъв случай решението загубваше характера си на идеално. Тогава излизаше, че другите решения бяха равностойни, а чувството за сигурност, което дотогава бе координиращ център на многомерното пространство на социалните въпроси, се оказваше празна химера. Идеологията им не можеше да бъде обоснована научно.
Дан не помръдна, когато тази еретична мисъл се загнезди в него, но той съзнаваше значението й. Изплаши се, когато разбра, че от изводите, които доказваха неговото прозрение, най-напред се откроиха тези, които го засягаха лично. Изведнъж се видя върнат назад, в положението на човек извън обществото. Ако досега все още можеше да приеме, че всички от неговата група биха мислили в подобни ситуации по подобен начин, то сега той мислеше съвсем различно, бе избягал, бе се измъкнал от отговорност, бе отказал да служи. Движеше се в сфери, където никой не можеше да го последва, и ако някой го изпревареше, сам той би го презрял.
Сега той бе останал съвършено сам и се срамуваше, защото всичко това му приличаше на предателство.
Следващата стъпка бе точно запланувана. Полковникът бе настоявал да не предприемат нищо без охрана от няколко войници. Не биваше да навлизат твърде навътре в града, а по възможност да проникнат в някоя сграда в покрайнините и да се опитат да установят контакт с обитателите.
Използваха асансьора, за да стигнат до първия етаж. Отначало искаха да придобият обща представа. Една топографска команда начерта план. Беше трудно, защото компасът отказа да работи (магнитната стрелка се отклоняваше по необичаен начин от линията север–юг, определиха предната линия за съотносителна координата и си помогнаха с транспортира и далекомера). Нещо като обходен коридор във формата на шестоъгълник заграждаше постройката. Навътре и навън се разклоняваха слепи коридори. От тях пък излизаха други, къси, в които имаше ниши — вероятно врати.
Не се колебаха повече и се заловиха с първата. Вляво и вдясно се наредиха войници с вдигнати оръжия. Тибор прегледа вратата, но не намери нито дръжка, нито ключалка.
— Със сила ли ще влезем?
— А защо да не звъннем? Смяташ ли, че това е звънец? — Грег посочи една ивица матово стъкло до рамката на вратата.
— Какво друго може да бъде?
— Ще видим! — Дан натисна леко. Под стъклото веднага светнаха червени писмени знаци.
— Какво означава това?
Грег отвърна:
— Изглежда, че е някакво съкращение, и смятам, че означава: „Моля, не пречете!“
— Ще се съобразяваме ли с това?
Опитаха на още няколко врати. Едва в следващата част на коридора получиха отговор. Появи се зелен йероглиф и едновременно с това вратата се плъзна встрани. Двама войници изскочиха напред с вдигнати оръжия, но още първият поглед, хвърлен вътре, ги накара да застинат на място. Останалите се дръпнаха слисани назад — пред тях се разкри бездна, дълбоко долу блещукаше вода, наоколо синьо небе, което към хоризонта преминаваше във виолетово, нагоре малко по-наситено, в зенита — кадифеночерно. На този тъмен фон се открояваше свободната игра на светещи пъстри кълба — зелени, жълти, оранжеви, после розови, пурпурни, кафяви, забулени със сребриста мрежа, която трепкаше над разноцветната повърхност, разкъсваше се, на места се съединяваше отново, диплеше се, образуваше фина паяжина и наново се разкъсваше.
Вратата въвеждаше направо в помещението — съвсем празно, ако не се смята една люлееща се платформа, върху която имаше тапицирано кресло. В него седеше мъж с високо чело, бяла коса и обгоряло младо лице. Той гледаше нагоре, явно потънал в играта на многобагрените сфери. После като че ли забеляза, че пред него става нещо необикновено. Изправи се, при което облегалката остана зад гърба му, протегна ръка към една разпределителна кутия — тя се приближи към него и пръстите му заиграха по клавишите. Изведнъж ярките краски на топките, синевата на небето и зелената вода избледняха и се откриха напръскани в сиво стени, леко изкривени, с окръглени ръбове, сводестият таван също бе напръскан в сиво, подът — на тъмносиви ивици.
Мъжът ги погледна учудено.