Реконструкция по стари цветни снимки, много сполучливи. От тези гори сме изпълзели някога — дори не е за вярване.
Сега на поляната имаше две дългокраки кафяви животни. Разперените ветрила на папрата се люлееха от вятъра.
— Да, наистина забележително — съгласи се Даниел. Не беше особено доволен от това, че го смутиха, но нямаше причина да се държи недружелюбно.
— Решихте ли се на транспозиция? Изглеждате още млад. Познайте на колко съм аз! На 230! Вече не ми помага никакво реактивиране. Противях се дълго, страхувах се — въпреки всички уверения. Сега се чувствувам превъзходно. Всичко се свежда до това, как се чувствува човек. Външният вид по-късно губи своето значение. Мисля, че това е доказателство за зрелост. Да, и на двеста човек се учи. От тридесет години съм се отказал от реактивиране. А това, че някои от младите се гнусят… ми е все едно. Човек сега рядко е обърнат навън. Изчезва интересът към повърхностното събитие. Това, което по-рано е било важно, загубва значение. Промяна в ориентирите. Нищо повече. Процес на узряване, според мен. Енергетичният свят е оскъден. Да говорим за свобода на движението във връзка с него е смешно, сега го разбирам. Акции, движение, инвазии — физически процеси, ограничени от безброй закони. Затвор. Външният свят е затвор.
Някога сме дошли от горите. Сега сме на следващия етап. Вече не обръщам внимание на електиците. Достатъчно дълго забавяха развитието ми. Чак сега го разбирам. Действително младите не проумяват тази ситуация. Реактивират се непрекъснато. Не искат да схванат, че и това има край. Отначало изглежда, че той е някъде много далеч, но като стигнеш дотук — не ти е все едно, повярвайте ми! Не дремеш, не се губиш, не се задоволяваш, не се предаваш на съдбата. Да стигнеш до следващата степен — до това се свежда всичко.
Казват, било неестествено. Аз мисля, че това е предначертаният път. Трябва да сме щастливи, че днес можем да вървим за малко по него. Казват, че сме в края. Аз мисля, че сме в началото.
— Интересен аспект на виждане — отвърна Даниел само за да не мълчи.
— Помислете за това! Пожелавам ви приятен ден! — Старият затвори очи, един примат се приближи, подкара количката. Одеялото се смъкна малко и Даниел видя, че тялото на съществото, което седеше върху възглавницата, от брадичката надолу не бе човешко.
Последва още един продължителен сън, след което Даниел попадна за няколко минути в една от реанимационните лаборатории. Освежен физически и психически укрепен, той стоеше пред Зола, който го гледаше със задоволство.
— Починали сте си чудесно. Вашето малко премеждие много ни помогна — то ни подсказа слабото ви място. Няколко грешно ориентирани нервни пътища, нищо повече. Надявам се, че сега сте в идеално душевно равновесие. Няма да ви задържам повече. Ето ви отличителния знак, ето ви имуществото. — Той посочи към една етажерка, на която, облепена с етикет, лежеше чантата.
Даниел благодари, взе я и отново се обърна към Зола:
— Може ли да задам един въпрос?
— Разбира се!
— Кой съм аз? — попита Даниел. — Откъде идвам?
Зола отстъпи назад, взе една аерозолна опаковка и пръсна малко есенция.
— Седнете! — Той самият придърпа едно кресло и посочи към друго. — Вашата личност? Оправдан въпрос. Можеше да се очаква. Трябва да сте разбрали, че паметта ви е заличена. За това, сигурно също разбирате, си има причина. — Той взе кутията с освежителните таблетки от етажерката, предложи на Даниел, но той отказа.
— Ако е имало причина, тя би могла да съществува и сега. В такъв случай бих се поколебал да кажа нещо по този въпрос, ако миналото ви ми беше известно. Или пък бих ви дал грешна информация за вашата личност. Вие не бихте могли да проверите дали казаното от мен е истина или не. Впрочем това би било точно толкова безполезно, колкото и ако бях мълчал.
— Поне ще си спомня нещо — вметна Даниел.
— Това не би било доказателство. Ние бихме могли да изградим в подсъзнанието ви образ на фалшива само-личност. Няколко опорни точки ще ви объркат. Ще си спомняте за неща, които в действителност никога не сте преживявали.
— В такъв случай моята самоличност е завинаги изгубена.
— Не! — Зола поклати глава, — Един ден ние самите ще ви върнем информацията, която ви засяга, и тя няма да бъде невярна.
— А ако все пак не е истината?
Зола стана и погледна часовника си така, като че ли бързаше.
— Какво означава истина и неистина? Факт е, че можем да ви внушим каквато и да е самоличност. Кога тя е нереална? Кога е достоверна? Това, което е съхранено във вашето съзнание като минало, образува изходната система за вашето сегашно поведение. Тя не е нито правилна, нито погрешна. Почива само на категориите, ефективност и неефективност. Ние сме психолози, практици, а не философи. Една самоличност може да бъде съизмерима или не с даден характер, или с дадена ситуация. Това е за нас истинска или неистинска самоличност.