Ц: Сега имаме видеокартина. Мисля, че тържествената церемония започва. Мъжът на преден план е генерал-майор Робин, шефът на космическите екипажи. Той ще каже няколко думи.
Робин: С това тази страна става притежание на Свободния свят. Нека този час сложи началото на мирно и плодотворно развитие. Да живее единството, правото, свободата!
Ц: Трима членове на екипажа издигат знамето на Свободния свят на пилона. Звучи химнът, изпълнен от хора на флота. Гласовете са малко приглушени, тъй като шлемовете трябва да останат затворени. Знамето се дипли от вятъра. Чуват се отделни възгласи.
Страхувахте ли се?
Не.
Би било естествено.
Имахме всички гаранции…
Вярвахте ли в тях?
Да.
Но не напълно.
Не, не съвсем. Не бях толкова уверен. Не знаех какво може да се случи. Дистанционно взривяване на горивото? Смущения в управлението? Въздушни торпеда? Вероятно всичко би свършило бързо. Може би нямаше и да усетим нищо. Но страх не изпитвах.
Вие и вашите колеги бяхте грижливо подготвяни.
Да.
Отдавна сте обмисляли тази инвазия. Не ви ли се стори подозрително, че когато навлязохте в нулевата зона, не срещнахте съпротива?
Не.
Разговаряхте ли за това с членовете на екипажа?
Общо взето, малко приказвахме.
Какво почувствувахте след успешното приземяване в забранената зона?
Същото, каквото и всички останали.
По-точно?
Радвах се, че всичко беше минало гладко.
Това ли беше всичко?
Знаех какво означава приземяването. Мисля, че бях силно развълнуван.
Когато Тибор споменал за хора на момчетата, някой се е изсмял? Знаете ли кой беше?
Аз. Бяхме се шегували преди това за този хор. Нямаше нищо общо с церемонията.
Обичате ли музика?
Да.
Каква?
Е, не точно хорово пеене.
В този момент съмнявахте ли се в успеха на операцията?
Не.
Ние сме записали една ваша забележка… беше за… почакайте.
Зная какво имате пред вид. Съзнавах, че ни предстоят още важни задачи. Вярно, нашето положение, имам пред вид това на екипажа, беше по-различно от положението на останалите. Нашата подготовка бе по-продължителна. Всичко ставаше така, както го бяхме тренирали безброй пъти, нямаше нищо изненадващо. Но… задачата на другите бе изпълнена, а нашата тепърва започваше.
Дан — кибернетик, занимава се с хомеостаза при сложни системи, с организационна кибернетика, теория на игрите, стратегическо проектиране.
Павел — социолог, изследва науката за отношенията между хората, информационните пътища в социо-структурата, политическото прогнозиране, теоретик на преустройственото дело.
Грег — лингвист, занимава се с превеждащи апарати, древни езици, история, специалист по разчитане на кодове.
Йозеф — слаботоков механик, с опит в аудиовизуалните предавания, разпределя запасите.
Тибор — електротехник, специалист по фина механика и оръжейна техника, пилот.
Соня — говорителка по радиото и телевизията, преводачка, на 18 години е била шампионка по многобой.
Те се облегнаха на твърдата възглавница на балонното купе. Бяха облечени в предпазните си костюми и се потяха под необичайно пронизващите слънчеви лъчи. Тибор седеше зад волана и проклинаше.
Пред тях пътуваха шест от транспортьорите, а далече пред всички роверът — автоматичната кола за анализи. Нейната специална задача беше да проверява радиоактивността. Тя подаде сигнал за тревога само два пъти — бяха минали покрай излъчващи острови, — но това беше по-скоро предохранителна мярка, те биха издържали дори една по-продължителна радиация. Презастраховка — така би трябвало да действуват и по-нататък, ако искаха да имат успех, но съблюдаването на сигурността ограничава степента на свобода, си мислеше Дан, въпреки че не каза нищо.
Отново Тибор беше този, който изрече на глас това, което другите мислеха:
— Защо не ни оставят да свалим тези проклети маски? Човек не може да избърши потта си. Стъклото на шлема ми е запотено, как мога да управлявам?
— Трябваше да си монтираш чистачка!
Радиоактивността можеше да бъде контролирана. Проблемът бяха вирусите. Дали тук беше обеззаразено? Никой не знаеше. Спорите и вирусите не остаряват, те остават вирулентни. Точният анализ трае с дни… микроскопи, стереоскопи, имунизационни проверки. Дори и това не е всичко.