Инсталирахме предавателя тук и го оставяме да работи — в случай, че все пак дойдеш. Ще го чуеш и ще можеш да го засечеш. Оставяме и някои резерви — специалните дажби и вода, друго нямаме. Ако дойдеш, можем да се свържем по радиото. Имаме още един апарат. Всичко хубаво!
Соня, Павел, Тибор“
Каква беше вашата реакция на тази новина? Не само че бяхте загубили другарите си, но и трябваше да признаете пред себе си, че акцията е провалена. Осъзнавахте ли това?
Вече не знам какво съм чувствувал и мислил. Бях уморен и изтощен. Стоях дълго в огромната зала. Беше тъмно, само през една дупка, някъде високо горе, се процеждаше дневна светлина.
Какво предприехте тогава?
Потърсих запасите, за които се споменава в писмото. Намерих една непромокаема раница, покрита с прах и раздробени парчета, пълна с шишета с вода, провизии и други дреболии — болкоуспокояващи таблетки, превързочен пакет, джобно фенерче…
Веднага ли възприехте плана за напускане на града, за бягство?
Това ми се стори съвсем естествено… не можех да измисля нищо друго.
Но вие знаехте, че градът е обграден от лъчев пояс. Бяхте ли осведомен, че междувременно бариерата е вдигната?
Градът бе изоставен, опустял. Тук вече нямаше хора, нямаше какво да се охранява. Бариерата бе станала излишна.
Уверихте ли се с гайгеровия брояч, че няма облъчване?
Не.
Как минахте през стената на купола?
Намерих един отвор от взрив — вероятно този, който бе направила групата, изпратена от полковника.
Той нали се беше затворил отново?
Не.
Забелязахте ли следи от хора?
Разрушенията бяха достатъчно красноречиви.
Имам пред вид следи от живи хора.
Не.
Търсихте ли въобще живи същества?
Вървях нощем, за да не ме забележат. Носех запаси.
Не вярвахте ли вече, че ще намерите живи членове на вашата група?
От време на време включвах предавателя — в етера цареше абсолютна тишина. Никакъв страничен шум. Заглушаването беше абсолютно.
Не противоречеше ли това на хипотезата ви, че лъчевата бариера е вдигната?
По този въпрос не съм мислил.
Колко дни изминаха, докато се свързахте с нас?
Пред границите на града намерих невредим всъдеход. Заредих го с гориво — имаше достатъчно. Само хранителни продукти и водата бяха оскъдни. Последните дни пиех от охлаждащата вода. Трябваха ми десет или единадесет дни, вече не помня точно. Нямах нищо за ядене и пиех само охлаждаща вода. Моторът загряваше бързо, но аз внимавах за температурата. На края на всеки десетина минути трябваше да правя дълги почивки. Слънцето жареше, не падаше и капка дъжд. Поколебах се дали да не източа последните запаси от вода и да продължа пеша. Така и направих, отново имах малко запаси. Тогава ми дойде идеята да сипя керосин в резервоара за охлаждащата вода. Знаех какво рискувам. Но сполучих — охлаждането вървеше много добре. Когато пътувах бавничко, можех да преодолявам и по-дълги разстояния. Докато резервоарът не експлодира внезапно. Изтърколих се настрани от колата. Под капака на мотора лумна пламък. Колата продължи като факел, докато изгоря. Продължих пеш. Междувременно все се опитвах да се свържа по радиото. Вече не се надявах много, но едно беше ясно — ще се влача дотогава, докато мога. И изведнъж се чуха гласове, музика. Обадих се на нашите вълни и получих отговор. Един час по-късно пристигна хеликоптерът.
Отново се връщаме на преживяванията ви в централата. Може би те са ключът към случилото се, а може би са без значение? Как мислите? Дали станалото там е реално, или сте жертва на сетивна измама?
Не зная дали мога да отговоря точно на този въпрос.
Но вие все пак трябва да сте си изградили някакво мнение!
Не бих го окачествил като измама или илюзия.
Онова, което сте видели вие и останалите на видеоекраните, са били явно изкуствено направлявани халюцинации.
В моя случай има известни различия. Както са установили моите другари, вече не се намирах в помещението, което бях открил.
Може би са ви откарали в друга стая? Сигурно е имало скрити пътища. Зад стенната облицовка е била вградена цяла система от машини и транспортни съоръжения.
Защо е трябвало да ме водят в друго помещение? А връщането ми. Аз дойдох през подземен канал. Слязох от батискаф.
Точно това е съмнителното — със същия успех може да се говори за видения, които сте взели за истина. Ние не можем да проверим. Градът е вече само купчина развалини и прахоляк. Страната е вече без значение и остава завинаги затворена.