Дадох ви технически детайли, монтажни схеми, програми, информация за машинни езици. Сигурно сте проверили всичко? Някъде възникнаха ли противоречия?
Илюзия или действителност? Същественото за нас е, че сте си позволили да измените програмата, което изглежда съмнително за нас.
Не съм ли здрав? Аз се чувствувам добре.
Никога не бихме ви възложили тази задача, ако не бяхме сигурни, че вие приемате безрезервно нашата политическа система и нейната философия. Вашите отговори обаче създават впечатлението, че това вече не е така. Ние се питаме дали не сте се поддали на влияние, което да ви е разколебало… продължаваме да се питаме дали от такива съмнения не тръгва разрушителната сила.
Моето отношение не се е променило… аз рискувах живота си, за да се върна.
Вие описахте една необикновена обществена система, която е невероятно далече от демокрацията, и въпреки това нито ние, нито контролните уреди не отбелязахме някаква защитна реакция в думите ви. Ако бе станало така, както бяхме запланувани — ако ние бяхме завзели града, тогава вашата задача би била с помощта на комуникационните средства да убедите населението в нашите намерения и да ги накарате да ни съдействуват… Питаме се дали щяхте да съумеете да изпълните тази задача?
Трябва да сте разбрали, че тук обстоятелствата бяха много по-различни, отколкото при досегашните акции. Тук нямахме работа със система, която отнема свободите на хората и спъва развитието, а със система, която е далеч преди нас и чиито принципи са в пълно съзвучие с нашите. Много от нещата, към които ние се стремим — здраве, сигурност, достъп до всякакъв вид знание — при тях бяха вече осъществени. Те разполагаха с всякакви допустими материални блага. Не се страхуваха дори от смъртта. В много отношения там, където при нас все още трябва да се използва насилие, те имаха решение. Не познаваха парите, не знаеха какво е търговия, не принуждаваха никого да учи, да работи.
Вие като че ли виждате във всичко това нещо привлекателно. Не забелязвате ли, че картината, която описвате, е само нещастна карикатура на нашите идеали.
Но не са ли това целите на нашия собствен прогрес?
Работи няколко нощи — приклекнал зад масата, без светлина, стараейки се да не вдига шум. Нанасяше разтвора с книжната салфетка по стената, после изстъргваше слой по слой с една ножичка за рани, която бе взел от лекарския кабинет. Колкото по-дълбоко навлизаше, толкова стената ставаше по-твърда. Напредваше едва-едва.
Опитваше се да премахва изкуствената материя съвсем бавно — не искаше да пробие само на едно място, а да подготви цялата й площ за пробив. Наистина той още не бе забелязал да проверяват сградата за повреди и нередности, но ако това се случеше и караулът откриеше дупката, губеше шансовете си.
Нямаше нужда от много светлина. Слабото сияние на външното осветление, идващо от прозореца, бе достатъчно.
Веднъж малко остана да го изненадат. Чу стъпки, бутна масата до стената, хвърли се в леглото… вратата се открехна. Лъчът на джобното фенерче затрептя из стаята. Гледайки изпод одеялото с полуотворени очи, той разпозна силуета на лекаря. Не посмя да мръдне… беше абсолютно тихо, само светлинният лъч обхождаше стаята. После вратата тихо се затвори.
Дан не посмя повече да продължи през тази нощ. Дали се получаваха вибрации, когато стържеше стената, или някой беше чул тихия шум? Дали не си бе навлякъл някакво подозрение? Или ги преценяваше неправилно? (Той забеляза, че все по-често се замисля как изглежда в очите на по-раншните си колеги), имаше ли тяхното мнение все още значение за него? Мразеха ли го? Страхуваха ли се от него? Безразличен ли им беше?
Дали наистина ставаше дума само за рутина, тест за сигурност с предполагаеми резултати? Или искаха да чуят нещо ново?
Често мислеше за създалото се положение. Ясно му беше, че е станал съмнителен — с отговорите си, с историята си. Не го разбираха и той не биваше да им се сърди; бяха трезви политици, военачалници и учени, безпристрастни калкулатори, хора без фантазия, закостенели в мисленето, верни единствено на своята линия. Беше ясно, че им се струваше подозрителен — те не можеха да разберат, че човек може да се учи, да застава на нови позиции, да открива нови перспективи. Той им се струваше страшен, едно същество, върнало се от далечен свят, с недостатъците, които този свят носи в себе си. Те не го разбираха, не му вярваха и той можеше да се радва, че все още не го подозираха, че може да избяга.