Выбрать главу

Рикардо Минути

Нулево време

Из доклада, който шерифът Джеймс Келтсам ще предаде утре в Службата за сигурност във Вумера, на границата на голямата австралийска пустиня:

„Вчера, 6 октомври, пристигнах на мястото, което наричаме ZERO Н1 в 23,55 часа, двадесет минути след като ми телефонира федералният агент Слудж. Става дума за секретен изследователски център и именно агентът Слудж, когото не познавах преди тази вечер, е натоварен от администрацията да се грижи за неговата секретност. Той ме повика, защото директорът на центъра, проф. Уегенър, бе починал внезапно при провеждането на опит и смъртта трябваше да бъде обявена пред местната власт.

Намерих трупа проснат в подножието на голяма кръгла машина, в центъра на обширна зала, заемаща изцяло най-големия от шестте циментови бункера, които образуват центъра ZERO H. Агентът Слудж не е бил там в момента на смъртта. Присъствували са д-р Мортън, д-р Иза Барток и проф. Сантос.

Естествено те не пожелаха да ми изяснят същността на опита. Мортън ми каза, че веднага след като било включено голямото централно табло, разположено точно над мястото, където намерих тялото на Уегенър, се чул шум като удар с чук върху метална плоча и Уегенър паднал по гръб. Когато се притекли, той бил вече мъртъв. Агентът Слудж счита, че се касае до злополука. Аз обаче…“

В този момент се чува металическият звук. По-късно Иза Барток ще каже, че това било по-скоро ясен звук на малка камбана, а не удар с чук, както твърди Мортън. Колко трае звукът? Една пета от секундата, а може би и по-малко — толкова, колкото е необходимо да го доловят сетивата. Иза наблюдава внимателно голямото светещо табло, следи измерителите на мощността и машинално посяга към индикатора, когато се чува звукът. Ръката довършва движението и когато върховете на пръстите докосват кристала, звукът вече е спрял. Кой знае защо, Ида по-късно ще счита, че се е отнасяло за един миг или за цяла вечност. Може би защото за електроните, които кръжат в гигантския пръстен на ZERO H, ускорителят, проектиран и построен от групата на Уегенър, една пета от секундата е огромен период от време, и докато то бързо тече, те биха могли, благодарение на ускорението, което им придават магнитните полета на ZERO H, да обиколят планетата и да се завърнат. Иза знае това много добре. За летящите електрони краткият ясен шум трае цяла вечност или поне една относителна вечност: може би сто хиляди години — сто хиляди години за хората, не за електроните.

Може би странният ясен шум поражда мислите на Иза. Но ако човекът можеше да лети като един от тези електрони, за него една пета от секундата би била вечност, би била сто хиляди години. А къде би прекарал сто хиляди години? Това Иза не знае и не би могла да знае. Тя знае, че човекът може да установи скоростта на една елементарна частица, като електрона, но не и нейната посока. Ако пък установи посоката, не е в състояние да измери скоростта. Един промеждутък от сто хиляди години е история вече станала и история бъдеща, която за летящия електрон се реализира наведнъж в толкова кратката вечност на една пета от секундата.

Ето, звукът замира. Ръката на Иза докосва кристала на таблото и зад гърба и се чува друг шум, прозаичен и земен, и Уегенър безмълвно пада мъртъв.

Из доклада, който ще напише утре д-р Мичелсън от полицията, пристигнал десет минути след шерифа:

„… по тялото на Уегенър не намерих следи от рани, нито изгаряния от електрически ток… Извърших необходимите микрорентгеноскопични изследвания. Ето накратко резултатите: белодробно бронхиална система — нищо, освен наличност на въздушни ядърца, изглеждащи особено кондензирани; храносмилателен тракт — нищо; черепна кухина — нищо. При това последно изследване изглежда, че микрорентгеноскопичният апарат не работеше нормално, давайки бяло еднообразно изображение на мозъчната маса — изображение, което би се получило при празна черепна кухина. От степента на rigor mortis2, отчетена по електронен път, се установява, че смъртта е настъпила в 23,35 часа…“

Грамадната зала е тъмна. Мортън изключи централните прожектори ZERO H изглежда още по-голяма, огромна — грамадно заспало чудовище. Преди час в нейния гигантски стоманен пръстен летяха милиарди полудели електрони със скорост малко по-ниска от тази на светлината, а сега… Но и сега нещо се движи или поне така изглежда. Чува се лека въздишка, едвам доловима, като че ли заспалото чудовище ще се събуди. На голямото централно табло всички уреди са замрели, но по кристалната плака трепка светлинка, едно слабо и неустойчиво пламъче. Ако имаше някой тук, може би щеше да разбере, че пламъчето по плаката е само отражение на светлина, произхождаща от една точка на гигантския пръстен, малка точка, където предпазните прегради от дебела стомана, издържаща високи температури, са нацепени като късчета станиол. Те са, които проблясват и леко се люлеят, издавайки особена въздишка, все едно че са раздвижени от пролетен зефир.

вернуться

1

Нула Н (итал.). — Б. пр.

вернуться

2

Вцепеняване на тялото след настъпила смърт (лат.). — Б. пр.