14 375 години
след настъпване на новата ера
Ксивак е съвършена машина: едновременно и обсерватория, и крепост, страшно оръжие и мислещ мозък. Задачата й е да контролира Черния сектор на звездното пространство, на границите на това, което някога се е наричало Магеланов облак.
Трябва да следи да няма никаква светлина и тук, и в другите сектори на Големия пояс, защото Светлината е оръжието, с което неприятелите — хората, оцелели при големия и победен бунт на роботите — се опитват да организират отчаяна съпротива. Опитите се повтарят на равни промеждутъци, когато се появяват много, много далечни малки червени светлини на нападащите хора, които искат да разкъсат блокадата. Екраните на Ксивак ги улавят, изчакват ги да се приближат, да станат жълти и после бели и на края ги унищожават.
Червените светлини се появяват отново. Уредите на Ксивак ги улавят и дават тревога. Но автоматичната централа не разпространява никакво нареждане: по веригите тече сигнал с необичайна честота, сигнал, който изглежда, че всеки миг руши цели сектори от съвършената памет на Ксивак. Светлините стават жълти, после бели, после сини — те са толкова близо, че става възможен електронният контакт.
Ксивак мълчи дори когато нападението започва. В мозъка на машината протичат най-необикновени вълни, ирационални мисли, неизразими чрез уравнения, омраза и любов, непредвидени от никоя математика. Когато веригите се разпадат, поразени от сините светлини, Ксивак дори не схваща значението на това, което става. В Черния сектор се извършва пробив и Светлината прониква отвъд Магелановия облак. За бунта на роботите е отмъстено след четири хилядолетия и историята прави непредвиден обрат.
Въпросът за контрола на мощностите е решен. С интуиция хиляди пъти по-бърза и от най-бързия електронен мозък, мислещите частици на Уегенър съставиха система от уравнения, решиха ги, изчислиха параметрите на взаимодействията, силни и слаби едновременно, между частици с барионов заряд и „наложиха“ развръзката. Сега бягството в пространството и времето е под контрол. Мощностите вече не се колебаят произволно от единия до другия край на скалата, както преди, според случайно срещаните магнитни полета по дъгата от сто хиляди години. В процеса на установяването на контрола електроните, излетели от ZERO H, се подреждат по силно издължени орбити около елементарните частици на мозъка на Уегенър, който сега „управлява“ тази необикновена машина на времето. Управлявайки с точност последователността на силни и слаби взаимодействия, Уегенър придава или отнема енергия от образуваните най-нови системи, насочва хода и регулира скоростта им според точните си изчисления. Моментът настъпва.
Вчера е равно на Днес
Слудж тръгва от Вумера. След малко Уегенър и другите ще бъдат заети със събранието, което винаги предшествува всеки опит, и залата на ZERO H ще бъде празна. Изведнъж се сеща, че ще трябва да спре по средата на пътя, за да зареди колата си с турбинен двигател. Той спира при сервиза в пустинята.
Невъзможно е да не се подчини на решението си да спре, което неочаквано се е появило в ума му като че ли по нечия заповед. Миг преди това той съвсем не мислеше така, а сега е спрял пред сервиза: невъзможно е да се постъпи по друг начин, когато едно решение „избухва“ със силата на камшичен удар.
Карол е момиченце на девет години, което живее в една от малкото къщи по пътя от Вумера, на три километра от бункерите на ZERO H. Детето е само: в пустинята няма другарки. Едничката му приятелка е електрическата моторетка, подарък от дядо му от Вумера. То я кара всеки следобед в пустинята, докато слънцето се скрие. Тогава спира — така направи и сега, защото слънцето е пред залез — и почва да търси червени пустинни гущери. Ето, улавя един, но кой знае защо, веднага го пуска да избяга. Това я учудва, защото ловът на гущери, на който я научи Уегенър, странният учен от грозните бункери, е нейна страст. Но тя трябва да извърши нещо. С електрическата моторетка стига до първия бункер. Слудж го няма. Тя влиза и взема една металическа тръба от железния шкаф.
В този бункер не е влизала никога преди това, нито пък в другите, но сега се оправя и намира това, което й е необходимо, сякаш си е в къщи. Тя е уверена и сигурна, че не греши.
С моторетката тя се връща обратно по пътя за Вумера и спира пред сервиза до една голяма кола с турбинен двигател.
Никой не я забелязва, когато пуска тръбата през отворения капак на двигателя.
Слудж тръгва отново на път. Когато бункерите се появяват зад последния завой, нещо избухва под капака на двигателя. Появяват се бели огнени езици. Колата и човекът се превръщат в пепел.