Въпреки това Лий не успя да потисне тревогата, която орхидеите предизвикаха у нея. Напоследък получаваше анонимни подаръци, всичките скъпи, а няколко от тях с нагъл сексуален намек. Например черният дантелен сутиен и колана за жартиери от „Нийман Маркус“ и прозрачната, изключително предизвикателна нощница от „Бергдорф Гудман“. Картичките, които придружаваха подаръците, винаги носеха кратки, неясни съобщения от рода на: „Сложи това за мен“ или „Искам да те видя в това“.
След като получи първия подарък в театъра, някой й се обади вкъщи.
— „Носиш ли си подаръка, Лий?“ — Телефонният секретар беше записал мек, мамещ мъжки глас.
Миналата седмица беше ходила в „Сакс“, откъдето купи на Логан халат, а за себе си взе малка емайлирана брошка, която заедно с торбичката напъха в джоба на палтото си. Тъкмо се канеше да пресече кръстовището на Пето Авеню и Петдесет и първа улица, когато един мъж я спря, за да й подаде малко пликче с надпис „Сакс“.
— Изпуснахте го — учтиво й каза той.
Стресната, Лий взе пликчето и механично го прибра в по-голямата торба с халата на Логан, но когато се обърна да благодари на непознатия, той беше изчезнал. Или се бе слял с тълпата, или Лий реши, че го вижда забързан напред, вдигнал яката на палтото си, приведен срещу вятъра.
Когато се върна у дома с покупките, извади малката торбичка от „Сакс“ от джоба си. В пликчето, което мъжът й бе подал на улицата, имаше тясна сребърна халка, която приличаше на венчален пръстен. На картичката пишеше: „Моя си“.
Въпреки всичко това беше убедена, че орхидеите в гримьорната й са от Логан. Той знаеше, че са любимите й цветя.
Новият шофьор и бодигард стоеше до отворената врата на лимузината, паркирана на малката уличка зад театъра.
— Представлението беше страхотно, госпожо Манинг. А вие бяхте невероятна!
— Благодаря, Джо.
Джейсън се настани в луксозния автомобил и закима доволно:
— Всеки трябва да си има собствен шофьор — бодигард.
— След миг може да мислиш другояче — предупреди го Лий и се усмихна загадъчно, когато шофьорът седна зад волана и закопча колана си. — Кара като… — Колата внезапно подскочи и ги залепи на облегалката.
— Убиец! — ядоса се Джейсън и сграбчи Лий с една ръка, а с другата се хвана за дръжката на вратата.
Трета глава
Апартаментът на Лий и Логан заемаше целия двайсет и четвърти етаж на сградата. Имаше собствено фоайе, където се влизаше направо от асансьора. Тя вкара ключа си в ключалката на асансьора, за да отвори вратата на своя етаж.
Щом се отвориха вратите, звуците от празненството нахлуха във фоайето.
— Май ще е хубаво парти — каза Джейсън и й помогна да свали палтото си.
Подаде го на Хилда, която се появи, за да ги посрещне.
— Честит рожден ден, госпожо Манинг — поздрави я жената.
— Благодаря, Хилда.
Джейсън и Лий влязоха заедно в мраморното антре, откъдето се виждаше целият апартамент, пълен с елегантно облечени гости, които се смееха. Многобройни сервитьори неуморно сновяха из стаите. Джейсън веднага забеляза свои познати и слезе по стъпалата, за да се присъедини към групичката. Лий обаче остана на мястото си, поразена от гледката, която беше като портрет на успеха, който двамата с Логан бяха постигнали в кариерите си. Някой я забеляза и скоро всички запяха „Честит рожден ден“.
Съпругът й се приближи до нея, целуна я и й подаде питие.
— Беше неотразима. Честит рожден ден, скъпа — поздрави я той и извади от вътрешния джоб на смокинга си малка кутийка с надпис „Тифани“, привързана с копринена панделка. — Хайде, отвори я — подтикна я.
Лий го погледна нерешително:
— Сега ли?
Обикновено Логан предпочиташе усамотение в сантименталните моменти, но, изглежда, тази вечер бе в приповдигнато настроение.
— Сега — заяви той и се усмихна.
Тя предположи, че подаръкът е или пръстен, или обици, като се имаше предвид големината и формата на кутийката с цвят на крем карамел. Вътре обаче откри медальон с формата на сърце, изработен от рубин и диамант. Едва сега разбра защо Логан я бе накарал да облече нещо в червено.
— Прекрасен е — промълви, трогната, че съпругът й е похарчил толкова много за подаръка й. Без значение колко пари печелеше, Логан винаги се чувстваше виновен, когато харчеше за нещо друго, освен за инвестиции или за намаляване на данъците.
— Ще ти помогна — предложи Логан и вдигна искрящия медальон от сатенената подложка. — Обърни се.
Закопча верижката с рубиненото сърце на врата й. Когато двамата се обърнаха към гостите си, всички заръкопляскаха, възхитени от подаръка.