Лий внезапно потрепери и рече:
— Първата глътка бренди винаги има вкус на бензин.
Забеляза усмивката му.
— Нещо смешно ли казах?
— Не.
— Тогава защо се смееш?
После ще ти кажа.
Четирийсет и девета глава
Нетърпелива да види спалнята, която Майкъл искаше да й покаже, Лий забърза с него към далечния край на фоайето. Скрито от дневната и стълбището, бе красивото антре с меки и удобни дивани, подредени пред изящна камина.
По-рано вечерта Лий бе почувствала облекчение, когато зърна голата, немебелирана гостна. След разговора в трапезарията обаче съвсем се бе успокоила — Майкъл не бе направил дори намек, че иска нещо повече от нея. Тревогата й се бе оказала напразна и Лий не можеше да си обясни защо въобще й бе хрумнало, че той я желае. След смъртта на Логан преценката й за нещата вече не бе точна.
Докато слизаше по стъпалата в антрето, тя се огледа и каза:
— Притежаваш кътче от рая. Дори гледките от панорамните прозорци са божествени.
— Харесва ли ти?
— Обожавам го.
Вдясно имаше голям свод, водещ вероятно към спалнята, ала Лий виждаше високи прозорци, гледащи към Сентръл Парк, и затова не бе сигурна. Вляво имаше подобен свод и тя зърна луксозни шкафчета от дърво със стъклени вратички и вградени лампички. Досети се, че това вероятно е кабинетът на Майкъл.
— Ти нали ми каза, че не си се нанесъл още — разсеяно рече тя.
— Не съм твърдял, че не живея тук. Обзаведох тези помещения преди две седмици, за да вляза в дома си. Останалите неща ще бъдат докарани следващата седмица, ала те не са много. Разпродадох почти всичко от предишното си жилище — обясни и влезе в кабинета си.
Лий остави чашата с бренди върху ниска масичка и отиде при него.
— Най-важните неща за мен са бюрото ми, чийто модел е мой, книгите ми и няколко скулптури и картини.
Майкъл натисна някакъв ключ и мека светлина засия от вградените в тавана лампи. Всичко в кабинета бе от масивно дърво — светъл махагон, дори и окаченият таван бе в същия цвят.
Бюрото наистина бе красива вещ — голямо, без да е прекалено тежко и масивно, със заоблени ъгли. Бе поставено отляво на кабинета, точно срещу няколко стъклени витрини в специални ниши. Лий отиде да го разгледа.
— Имаш много таланти — рече и прокара пръсти по гладката повърхност.
Майкъл не отвърна нищо и тя се обърна. Той стоеше в средата на стаята, пъхнал едната си ръка в джоба на панталона, в другата държеше чашата с брендито… просто стоеше и я наблюдаваше с леко изненадано и сериозно изражение на лицето си. Объркана, Лий отиде да разгледа книгите в библиотеката и бавно прегледа някои от заглавията.
— Има ли нещо, от което да не се интересуваш? — попита тя и се усмихна.
— От малко неща.
Странен и кратък отговор. Може би Майкъл бе уморен. Досега й се бе струвало, че той кипи от неизчерпаема енергия, която му дава сили да работи по цял ден и да й отива на гости късно вечер, за да вечерят заедно.
— Уморен ли си?
— Напротив.
Лий доразгледа библиотеката, след което се обърна и отиде до витрините срещу бюрото.
— Я сега да видим кои скулптури и картини цениш толкова много. — Вкусът на Валенте за произведения на изкуството бе еклектичен и изтънчен. Сред експонатите имаше красива етруска ваза, изящен мраморен бюст и фина, гравирана купа, апликирана със злато. Лий мина по-нататък и се спря пред маслена картина, осветена във витрината. — Моля те, само не ми казвай, че този Реноар е стоял тук, докато работниците са се шляели наоколо из апартамента.
— До днес стоеше в сейф, а алармената система в тази стая доста по-страховита, отколкото изглежда на пръв поглед.
Лий премина към следващата ниша. Мъничка ниша. Ала тя се закова удивена от онова, което бе изложено зад витринката. Вътре имаше малка, евтина оловна статуйка на рицар в броня. Обърна се към Майкъл.
Той повдигна вежди и зачака да чуе думите й. Лий нищо не каза. Сега бе ред на Майкъл да й даде обяснение.
Той съзнаваше, че тя е потресена, ала само за миг актрисата в нея проговори и Лий равнодушно премина към следващата ниша.
— Тази стъклена скулптура, да не би да е на Бил Мийкс? — попита.
— Да — отвърна Майкъл, опитвайки си да не се засмее. Поведението й не можеше да бъде по-красноречиво дори ако си бе затананикала весело, както не можеше да изглежда по-секси в черната си тясна рокля.
— Харесвам творбите на Бил Мийкс. Много са ведри, много въздействащи.
Майкъл реши да я попита направо: