Майкъл се втренчи в стената зад гърба й, притисна я още по-близо до себе си и нарочно посипа сол в старите рани:
— Искам да ми кажеш защо не ме желаеш. Искам да ми кажеш истината.
— Добре! — извика Лий. — Ето я проклетата ти истина! Целият свят знае „истината“. Съпругът ми не ме желаеше. Не знам какво ще получиш от мен в леглото, но за Логан то бе недостатъчно, за теб също няма да е достатъчно. А аз го обичах! А него въобще не го е било грижа за мен, преследвал е дори приятелките и колежките ми. Пусни ме! Искам да си отида вкъщи! — Опита се да се измъкне от прегръдката му, ала той я стисна още по-силно, докато тя не се предаде и изхлипа: — Имената на любовниците му са във всички вестници…
— Знам — прошепна Майкъл. Прегърна я още по-силно, ръцете му бавно я милваха по гърба, докато крехките рамене на Лий потреперваха, а хълцанията й глухо отекваха в стаята. Той си спомни първия път, когато се вгледа в усмихнатите й зелени очи, надничащи зад копринената завеса на кестенявата й коса. Затвори очи, обхванат от мъка.
Изчака, докато плачът й не стихна, сетне решително прогони собствената си мъка и се опита да я развесели:
— Не мога да те виня, че плачеш. Къде ще намериш друг такъв мъж, толкова добър, толкова предан и с такова самочувствие? — Сетне престорено въздъхна и добави: — Ще ти е доста трудно, ще трябва да пребродиш доста морави, покрити с купчини тор, докато откриеш толкова голяма, каквато имаше.
Тялото й изведнъж се вцепени, сякаш я бе ударил гръм, сетне раменете й отново се разтресоха. Майкъл се усмихна и вдигна глава. Още преди тя да вдигне глава и да го погледне с блестящите си зелени очи, той знаеше, че е успял да я разсмее.
Лий избърса очи и кимна:
— Прав си.
Чувстваше се толкова щастлива, сякаш летеше. Изтри влажните й страни и отвратено рече:
— Подарих момичето си на Логан, а виж какво й причини той. — Сетне Майкъл се вгледа в очите й и многозначително каза: — Аз също искам да му отмъстя.
Лий се усмихна и се предаде. Изведнъж осъзна, че той е все така твърдо решен да я отведе в спалнята си и че тя самата всъщност желае да му позволи. Неочакваното откритие я изненада, ала сериозността и искреността на Майкъл направо я смаяха. Знаеше, че той я обича, и затова се предаде.
В мига, в който зърна очите й да искрят, Майкъл разбра, че е победил. Наложи се да напрегне цялото си тяло, за да не я грабне в ръце.
— Знаеш ли — нежно му напомни тя, сякаш се страхуваше да не нарани чувствата му, — аз никога не съм била твоето момиче. Аз бях момичето на Логан.
Майкъл се ухили щастливо. Лий флиртуваше с него и той самоуверено скръсти ръце пред гърдите си и щраквайки с пръсти, каза:
— Можех да те отнема от него ей така…
— Много си самоуверен.
Майкъл повдигна вежди учуден и арогантно заяви:
— Такъв съм.
— И как по-точно щеше да ме отнемеш от Логан?
— Щях да те любя, точно както ще направя сега, а после ти щеше да ни сравниш, мен и Логан.
Неподготвена да прави сравнение между двамата, Лий изведнъж се натъжи. Логан беше чудесен любовник… когато си правеше труда да я люби.
За неин ужас Майкъл не само отгатна мислите й, но и реши да ги обсъдят. Засмян, той се вгледа в очите й.
— Толкова ли беше добър?
Тя се опита да го накара да изостави темата, поглеждайки го разсеяно и извръщайки глава. Той обаче продължи:
— Ама наистина ли? Толкова добър ли беше?
— Що за разговор водим… — каза Лий и сложи край на обсъждането.
Майкъл също се чудеше, ала сега знаеше, че тя е готова за него, затова се изправи, прегърна я през кръста и я поведе към спалнята си.
— Нека сравнението да започне — каза.
Петдесета глава
Когато влязоха в спалнята, Лий се отдръпна от него и отиде от другата страна на леглото. Обърна гръб на Майкъл, свали едната си обица и я остави на нощното шкафче.
Въпреки смелия флирт тя явно се чувстваше неудобно от това, което щяха да правят, затова Майкъл й позволи да задържи илюзията, че разполага с известно усамотение. Въпреки това обаче тя не помоли да се обърне и той застана край леглото, за да я спре, ако тя решеше да се откаже. Започна да наблюдава жената, в която бе влюбен и която се приготвяше, за да му позволи да я люби.
Лий свали и другата си обица, остави я на шкафчето, а докато махаше огърлицата си, Майкъл започна да разкопчава ризата си.
Лий свали гривната си и я остави до другите бижута, а Майкъл свали копчетата за ръкавели.
Тя понечи да дръпне ципа на роклята си, но се поколеба и Майкъл попита:
— Имаш ли нужда от помощ?
— Не.
Тя дръпна ципа надолу, а той разкопча колана си. Лий повдигна ръце и свали роклята си. Пулсът на Майкъл се ускори.