Майкъл зърна топлината и нежността. Обичаше тези очи и ги разбираше. Те му казваха всичко, което искаше да чуе. Лий го молеше да почака. Само малко. Тя се приведе и нежно, и бавно го целуна. Беше негова.
Лий стоеше в прегръдката на Майкъл пред прозореца и наблюдаваше синьото небе над Сентръл Парк. Преди по-малко от дванайсет часа той за пръв път я бе хванал за ръка, беше я отвел в дома си, беше я любил два пъти, открадвайки сърцето й. Тя се отпусна назад на гърдите му и той плъзна ръка към гърдите й. Беше глупаво и грозно да премълчава истината.
— Обичам те — нежно рече тя.
Майкъл прокара ръка по дясното й бедро, придръпвайки я плътно към себе си, сякаш желаеше да слее телата им в едно.
— Знам — прошепна той.
Лий въздъхна със задоволство. Вече всичко се бе оправило. Майкъл й подари цяла минута спокойствие, преди да каже:
— Омъжи се за мен.
Не повярва на ушите си. За половин ден не можеше да скочи от държането на ръце в сериозна и отговорна връзка. Не бе възможно да очаква това от нея и дори самият Майкъл Валенте не можеше да я накара да го направи. От друга страна, тя не желаеше да живее без него, затова предложи компромис:
— Може би идеята да заживеем заедно не е лоша.
— Преди или след като се оженим?
— Преди.
— След — настоя той.
Тя се извърна и го погледна.
— Ама ти сериозно ли говориш? Не можем ли да бъдем заедно, ако не се оженим?
Погледна я засмян и попита:
— Ти искаш ли да сме заедно?
Тя кимна.
— Много, много ли го искаш?
— Да — без колебание отвърна. — Да.
— Тогава само тази дума трябва да кажеш.
Лий склони глава и се преви от смях.
— Едно кимване не е достатъчно. Това „да“ ли означава?
Лий упорито закима.
— Мога да приема две кимвания — примирително рече той. — В бизнеса две кимвания са равностойни на ръкостискане, а ръкостискането е обвързващо. Ти ли ще избереш датата или аз?
— Аз — обеща му тя.
— Добре — каза той и се усмихна. — Кога?
Лий отново се засмя:
— Знаех си, че ще кажеш нещо такова.
— Винаги сме имали телепатична връзка. Това е тест… какво ще кажа сега?
— „Кога“ ли? — напълно убедена предположи Лий.
— Надявах се, че ще ме попиташ. Мисля, че… точно след един месец.
Лий остана ужасена. Не искаше да се женят, докато са заподозрени в убийството на Логан. Дори и ситуацията да не бе такава, толкова бе уморена в момента, че едва се държеше на крака, камо ли да реши кога ще е датата на сватбата им. Затвори очи.
— Предполагам, че след шест месеца ще можем… — прошепна и сърцето й се изпълни с любов, харесваше й как я докосва и когато не се любеха. Дланта му леко галеше лицето й. Лий бе напрегната, искаше да чуе отговора му. Шест месеца бяха прекалено дълго време, особено ако трябваше да живеят разделени. Бе изненадана, че той очевидно е готов да изчака толкова дълго. Тя въздъхна.
— Прекалено дълго ли ти се вижда? — попита той.
Гласът му бе изпълнен с изумление.
Тя отвори очи и видя новото му предложение. Пред очите й бяха изпънати два пръста. Два месеца.
Лий се усмихна, извърна глава и целуна дланта му.
Той повдигна лицето й към своето и нежно я предупреди:
— Тази целувка е равна на две кимвания. Много, много е обвързваща.
Петдесет и първа глава
Майкъл седеше зад бюрото си и когато секретарката му влезе в кабинета в девет и петнайсет сутринта, той вдигна поглед. Беше се изкъпал и обръснал, после беше отвел Лий у дома и бе отишъл в кабинета си, защото в девет и половина имаше среща.
— Господин Бюканън е тук — съобщи Линда. — Малко е подранил.
— Покани го да влезе.
След миг Гордън Бюканън влезе в кабинета. Старшият съдружник в „Бюканън, Пауел и Линч“, една от най-престижните адвокатски кантори в Ню Йорк, беше облечен скъпо и елегантно. Тъмната му коса беше прошарена, лицето му бе приятно с аристократични черти, а обноските му безукорни. В обществото Гордън беше джентълмен, в професията си бе опасен като кобра.
— Добро утро — поздрави Бюканън.
Въпреки че адвокатската кантора, която представляваше, движеше делата на Майкъл Валенте вече почти цяло десетилетие, двамата мъже не бяха приятели — Валенте не се сприятеляваше лесно. Ала според адвоката Майкъл притежаваше две твърде рядко срещани качества, които го превръщаха в изключителен клиент. Майкъл Валенте никога не лъжеше адвокатите си и никога не им губеше времето. В замяна изискваше и те да не му губят времето.
Тъкмо поради това Гордън пристъпи направо към проблема, без да се впуска в обичайните официални формалности.
— Уредих среща в „Интеркуест“ тази сутрин — каза и се настани в стола срещу бюрото на Валенте. — Имат информация за нас. Предупреди ли госпожа Манинг да не говори с полицията, преди да се посъветва с мен?