— Казах й още преди няколко дни, откакто изискаха от дома й всички документи на съпруга й. Не са правили никакъв опит да се свържат с нея. — Майкъл млъкна и раздразнено се пресегна, за да натисне бутона на интеркома.
— Съжалявам, че ви прекъсвам, но Лий Кендал ви търси на директната линия…
— Кендал ли? — учудено повтори той, зарадван, че след изминалата нощ Лий отново бе започнала да използва моминското си име.
— Госпожа Манинг — поясни Линда, преструвайки се, че няма представа, че шефът й се познава с въпросната жена. — Ала тя подчерта името Кендал, затова и аз го използвах.
— Чудесно — рече Майкъл, пресегна се да вдигне телефона и леко се завъртя на стола си. Когато вдигна, заговори с делови тон: — Госпожице Кендал, Майкъл Валенте е на телефона.
Лий въздъхна рязко и стреснато се засмя:
— Звучиш ужасно хладно и официално.
Майкъл смени тона си и заговори, както говореше само с нея:
— Имам среща с новия ти адвокат. Той смята, че студенината и официалността са две от най-привлекателните ми характерни черти.
Гордън Бюканън зяпна гърба на Валенте. Бе изненадан, че Валенте може да се шегува с някого, но когато чу собственото си име, съвсем се изуми.
— Не искам да те задържам… — бързо каза Лий.
— А, напротив — рече Майкъл. — Освен това ти сключи обвързваща, неподлежаща на преговори сделка преди по-малко от три часа. Защо не спиш?
— Защото Джейсън Соломон току-що ми се обади, настоял е Брена да ме събуди.
— Защо?
— Иска да се срещнем и да изпием по едно питие довечера. Не можах да му откажа. Ще се опита да ме накара да се върна на работа. Не мога да се върна на сцената и да играя с Джейн Сербинг. Ще изглеждаме така, все едно представяме някакъв откачен парад на изродите. Джейсън обаче не може да го разбере. Та както и да е. Нали се уговорихме да вечеряме заедно и аз просто исках да ти кажа да ме вземеш от „Сейнт Реджис“, вместо от къщи.
— По кое време?
— Седем добре ли е? Така Джейсън ще има само час да ме навива и да ме измъчва.
— Искаш ли вместо това да дойда още в шест и да ти бъда подкрепление?
Майкъл усети облекчението и изненадата в гласа й:
— Това да не би също да е част от предопределеното?
— Естествено. Само си провери договора, който подписахме тази сутрин: клауза номер едно, член втори „Някой, който да ме закриля“, ще видиш, че си облагодетелствана с пълния пакет услуги, които предлага моя милост.
— Майкъл? — тържествено рече Лий.
— Да?
— Обичам те.
Все още усмихнат, след като приключи разговора си с нея, Майкъл завъртя стола си и се обърна с лице към Гордън.
— До къде бяхме стигнали? — рязко попита.
Бюканън моментално възвърна самообладанието си и пристъпи към работата:
— Тъкмо щях да те попитам дали от полицията са правили някакъв опит да те разпитват за алибито ти относно убийството на Манинг.
Майкъл поклати глава:
— Те въобще не знаят дали мога да докажа, че не съм го извършил.
— Очевидно е, че не им трябват доказателства. Най-вероятно са убедили някой съдия, че ти си потенциален убиец, и са го накарали да даде разрешение за подслушвателни устройства и за всичко останало, което им е хрумнало, за да могат да те подслушват, за каквато и да е незаконна дейност. — Гордън направи пауза, позволявайки на клиента си да обмисли думите му, след това добави: — Преди да ти препоръчам как да действаме, трябва да ми разясниш приоритетите си.
— Искам полицията да открие кой е убил този кучи син. А вместо това те си губят времето с мен.
— Мога да ги принудя да се отдръпнат. — Гордън пое дълбоко дъх и се подготви за реакцията, която щяха да предизвикат следващите му думи. — Но за да го направя, ще ти се наложи доброволно да дадеш показания на полицията за това къде си бил по време на убийството. След като не са те попитали още за това, те ще се съпротивляват на молбата ми да се срещнем неофициално, но мога да ги заплаша със съдебен иск, ако ми откажат. След като разберат дали имаш алиби и дали то е достоверно, ако не престанат да те преследват, можем доста да им вгорчим живота в съда.
Ядният поток от думи, който Гордън бе очаквал, така и не се изля. Валенте само стисна зъби, разярен от предложението да даде доброволно каквато и да е информация на полицаите. За него доброволното снабдяване на ченгетата или прокурорите с информация бе равносилно на опит да умилостивиш врага, затова той никога нямаше да приеме това предложение. Винаги бе избирал да води скъпи и тягостни битки в съда, вместо да избегне сблъсъка, предлагайки предварително доказателства и обяснения на прокурорите.