Майкъл Валенте бе най-хладнокръвният и разумен мъж, но щом се стигнеше до умилостивяване на съдебната система, италианецът полудяваше. Именно затова Гордън се изненада, когато Валенте кимна и с нисък, треперещ от напрежение и гняв глас каза:
— Уговори срещата. — Кимна към вратата и добави: — Върви да се обадиш от залата за съвещания и накарай секретарката ми да ти отпечата графика ми с всичко, което съм правил през онази неделя.
Гордън се изправи и добави още една новина, която със сигурност щеше да вбеси Валенте още повече:
— Ще се опитам да накарам детективите да дойдат тук, но те ще те принудят да отидеш в участъка. Така ще са на своя територия и ще имат предимство. Освен това без съмнение ще си умрат от кеф.
— Естествено — с леден тон отвърна Валенте.
Взе някакъв документ и вдигна писалката си, слагайки край на разговора.
— Има още нещо… — Той погледна адвоката. — Ако на тази среща не успеем да ги убедим да престанат да те преследват, ще ми се наложи да се отнеса към съда. Това обаче ще отнеме време, а ти не обичаш да губиш време. В такъв случай трябва да обсъдим още нещо…
— Какво? — сопна се Майкъл.
— Без съмнение госпожа Манинг е главният заподозрян. Съпругът й я е мамел, значи е имала мотив, имала е и средството — пистолета. Освен това е имала и време да го извърши. Не се съмнявам, че според полицията двамата с нея имате връзка и сте решили да се отървете от Логан Манинг. Ако ти зададат някакви въпроси относно връзката ти с нея, сега или в миналото, препоръчвам ти да им кажеш истината. Не давай доброволно информацията, но не отказвай и да отговориш. Имам предчувствие, че полицаите са подозрителни към вашите отношения, въпреки че всички са наясно с тях, след като я отведе с хеликоптера си в планината, където е станала катастрофата.
— Защо мислиш така?
— Защото ти ми каза, че те никога не са я разпитвали официално за познанството й с тебе. Ченгетата не питат за онова, което смятат за очевидно, защото според самите тях те вече притежават някаква информация и не желаят да разгласяват теориите си.
След като Бюканън си тръгна, на Майкъл му бяха необходими няколко минути да се успокои и да осъзнае на какво се бе съгласил току-що. После се обади в дома на Лий. Когато Брена вдигна, Майкъл я помоли да му даде телефона на Джейсън Соломон и да не споменава пред Лий за това, че са говорили.
Само трийсетина секунди бяха необходими на Майкъл да накара драматурга да се срещнат в пет и половина в „Сейнт Реджис“, за да си поговорят насаме, преди да дойде Лий. Първите двайсет и пет секунди от разговора Майкъл пропиля в опитите си да избегне въпросите на Джейсън за връзката му с Лий.
Петдесет и втора глава
Сам се бе облакътила на бюрото си и с върховете на пръстите си бавно масажираше слепоочията си докато четеше последните документи за Лий Манинг. Страниците бяха изпълнени със скучна информация — адреси, телефони и имена на всичките съседи, които бродуейската звезда някога бе имала в Ню Йорк.
Саманта вече бе прочела всички папки за актрисата, но когато имаше свободна минута, препрочиташе данните за Валенте и Лий Манинг, търсейки нещо, което да подскаже дали са свързани с убийството на Логан Манинг. Картичката с почерка на Валенте донякъде доказваше такава връзка, ала прокурорът искаше да повдигне обвинения срещу Валенте или за предумишлено убийство, или за заговор за извършването на предумишлено убийство. След пет седмици разследване по случая обаче те все още нямаха никакво доказателство, уличаващо евентуалните заговорници в нещо повече от разговор по телефона.
Шрадер влезе в стаята и мина покрай Сам, носейки обичайната си закуска — две понички и чаша кафе.
— Ей, Литълтън — злорадо се ухили той, — случайно да си гледала снощи как любимата ти вдовица влиза в новините? Беше се издокарала и отиде на вечеря с гаджето си.
— Гледах новините. — Сам вече бе изтърпяла подобни закачки от страна на Уомак и бе почти готова да допусне, че поведението на Лий Манинг в кабинета на доктор Уинтърс е било едно невероятно убедително представление.
— Тя няма срам, нали? — изрече Шрадер.
— Те не крият връзката си — промърмори Сам и погледна полицая.
Шрадер отхапа от поничката си и опита кафето, след което взе някакво листче, оставено върху телефона му, и каза:
— Имам бележка от Маккорд. Иска ни в кабинета си в десет без петнайсет. Знаеш ли защо?
Сам кимна и прелисти последната страница в отворената папка на Лий Манинг.