— Онзи одитор ще идва, за да ни каже какво е открил в документацията на Логан Манинг. Криминалистите изпратиха окончателния си доклад по отношение на всички доказателства, открити в хижата, обаче като че ли няма нищо, което да не ни е известно от предварителните доклади. Маккорд иска да направим пълен преглед на постигнатото по случая до момента.
Саманта затвори папките с информация за актрисата и придърпа към себе си купчината документи за Майкъл Валенте. Отвори една от папките. Беше почти невероятно колко различни са Лий и Валенте. Най-сериозното провинение на актрисата беше глоба за неправилно паркиране, а на всичкото отгоре тя бе и член на кметската комисия за борба с престъпността. От друга страна, италианецът бе обвиняван в редица престъпления и като че ли бе в личния „черен“ списък на полицейския комисар. На Саманта й се струваше, че Труманти дебне всяка стъпка на Валенте.
Зад бюрото до Сам седеше Шрадер и разговаряше по телефона с помощник — прокурор, който искаше да го подготви за някакво дело, което Шрадер бе разрешил. Тя взе химикалка и започна да си записва датите на всяко дело, повдигано срещу Валенте. Записваше си предявяваните обвинения, а срещу тях и изхода от всеки съдебен процес.
Вървеше от последните към най-отдавнашните провинения срещу града, щата и федералните закони, в които бе обвиняван Валенте. Направи й впечатление, че прокурорите често се бяха обръщали за помощ към жури от съдебни заседатели, за да получат призовка за обвинение. Според нея това означаваше, че в тези случаи прокурорите не са имали достатъчни основания, за да получат заповед за арест от някой съдия.
Когато приключи, имаше на разположение внушителен списък с арести и призовки от съдебни заседатели за последните десет години от живота на Валенте. Обвиненията бяха множество: престъпления без насилие, даване на подкуп, измама, опит за измама, кражба, укриване на данъци и всякакви други подобни нарушения на законите.
В дясната колона от списъка бяха подредени резултатите от всяко следващо дело, ала в колоната имаше само три заключения — „Делото прекратено“, „Обвиненията оттеглени“ и „Невинен“.
Във всичките тези съдебни дела Валенте бе представян от адвокатите на една от най-известните адвокатски кантори в града, ала на нея не й се вярваше, че дори „Бюканън и Пауъл“ могат да измъкват виновен човек от лапите на справедливостта толкова много пъти.
Освен всички тези нарушения Валенте бе обвиняван и в редица незначителни престъпления, между които и притежание на наркотик, невнимателно шофиране и нарушаване на обществения ред. Сам вече бе чела документацията по всеки един от случаите. Личното й мнение бе, че делото за притежание на опиат бе направо нелепо. Според докладите италианецът е имал лекарско предписание за болкоуспокояващо, което приел, когато го арестували за превишена скорост. Валенте бе карал с осем километра повече от позволения лимит.
В дясната колона от списъка й отново пишеше — „Делото прекратено“, „Обвиненията оттеглени“ и „Невинен“.
Имаше само едно-единствено изключение от многобройните дребни и скалъпени обвинения срещу Майкъл Валенте, и то бе в края на списъка — обвинение в предумишлено убийство, предявено срещу седемнайсетгодишния Валенте заради смъртта на Уилям Т. Холмс. За разлика от останалите престъпления на известния италианец това бе единственото с проявено насилие от негова страна. Тогава той се бе признал за виновен, вместо да се бори в съда. Бяха му дали осем години с право на освобождаване под гаранция след четири.
Сам разлисти отново документите, разпилени на бюрото й, търсейки доклада за убийството, извършено от Валенте. Интересно й беше да разбере мотивите за престъплението. Чудеше се дали и тогава не е била замесена жена.
Докладът обаче липсваше и Сам се наведе, търсейки го сред нещата на Шрадер. На бюрото на детектива обаче нямаше папки с червен етикет. Бюрото на Стив Уомак бе зад бюрото на Сам, затова тя се завъртя на стола си към него.
— Какво търсиш? — попита я Уомак, който тъкмо се връщаше от кабинета на Маккорд с цял куп папки в ръцете.
— Доклада за убийството, извършено от Валенте.
— Не е у мен.
Сам стана и се запъти към кабинета на лейтенанта. Маккорд не бе там, затова тя отиде да разгледа цялата документация по случая с убийството, натрупана на масата в кабинета. Когато минаваше покрай бюрото на лейтенанта обаче, зърна папка с червен етикет, която за нейна изненада стоеше накриво върху прилежно подредена купчинка с книжа. Вместо да бъде оставена като другите в ъгъла на бюрото или в средата пред стола на Маккорд, тази папка изглеждаше като подхвърлена отгоре. Сам погледна етикета и разбра, че това е папката с доклада, който търсеше. Написа бележка на Маккорд, че взима документите, за да ги прочете, и се върна на бюрото си.