Сам понечи да попита защо е толкова важно, че Логан Манинг е разполагал с кредитна карта от офшорна банка, ала Уомак я изпревари и пръв зададе въпроса.
Одиторът сериозно отговори:
— Да кажем, че разполагаш с няколко хилядарки, които си спечелил по незаконен начин. В която и да е американска банка не можеш да вложиш повече от десет хиляди в брой, без да съобщят името и номера на социалната ти осигуровка на данъчните. Ти обаче не можеш да рискуваш да те надушат данъчните, което ти оставя няколко възможности — можеш да заровиш парите в задния си двор и от време на време да харчиш по някоя стотарка, можеш да ги внесеш законно в някоя банка в чужда страна, чиито закони не са така стриктни като нашите. Такива банки има на Каймановите острови и така нататък. Много са популярни точно заради това. — Огледа слушателите си и въпреки че бе наясно, че не им казва нищо ново, продължи разказа си. — И така, парите ти се оказват в офшорна банка, трупат лихви, на сигурно са, но ти все пак не можеш да ги харчиш тук, защото не можеш да пазаруваш с чуждестранни чекове. Обаче — натърти той, — ако офшорната ти банка ти издаде платинена кредитна карта с много висок лимит или без лимит, ще можеш доста неща да си купиш тук, в САЩ. Логан Манинг — завърши разказа си одиторът — си е купил две луксозни коли с кредитната си карта и после е продал автомобилите след около две седмици. Печалбата е депозирал в обикновена банка в Щатите.
— Та това си е пране на пари. Проблемът е, че данъчните наскоро обявиха, че ще започнат да правят проверки на ползватели на кредитни карти от офшорни банки, и Манинг веднага щеше да им се набие в очи.
— Откри ли нещо нередно във финансовите дела на Лий Манинг?
— Не, но се оказва, че звездите от Бродуей не печелят и наполовина колкото си мислех. От договора си със Соломон тя получава по дванайсет хиляди долара седмично или пет процента от продажбите на билети. Според изчисленията ми „Незряща“ докарва на създателите си по петстотин хиляди на седмица, което означава, че Лий Манинг трябва да печели по двайсет и пет хиляди седмично или точно милион и триста хиляди годишно. Говорих с един агент и той ми каза, че тези печалби са към средната стойност за звездите от Бродуей, които не участват в мюзикли. Обаче той ми каза и че такива приходи са малко под нормалното за актриса от класата на Лий Манинг. Освен това, ако тя беше и киноактриса, процентът й щеше да е доста по-голям.
Четиримата се умълчаха за миг, разсъждавайки над новината за честния и почтен архитект, който явно е перял мръсни пари. Откъде се бе сдобивал с тях и дали бе имал съучастници бе съвсем друг въпрос. С дългия списък от обвинения за измами, подкупи и далавери Валенте бе първият, за когото Сам се сети. Очевидно Маккорд мислеше същото, защото веднага попита одитора:
— Откри ли някакви делови връзки между Манинг и Валенте?
— Никакви. Но попаднах на нещо още по-интересно. Май че запазих най-хубавото за десерт. Вие ми дадохте документи, писма и друга кореспонденция на Манинг и ме помолихте да ги прегледам.
— Така е — потвърди лейтенантът, когато одиторът направи пауза.
— Всичко съвпадаше, с изключение на едно нещо. Според вашите бележки Манинг е инвестирал двеста хиляди в пиесата на съпругата си. Според документите той наистина е дал парите на Соломон. Но знаете ли какво още открих?
Маккорд кимна и чертите на лицето му се изопнаха:
— Не си намерил чека за сумата.
— Познахте! Манинг сигурно е броил парите в брой.
— А — довърши вместо него Маккорд — Соломон без съмнение внася в банката големи суми в брой по време на представленията, така че без проблеми от страна на данъчните е вложил и парите на Манинг.
Одиторът кимна:
— Предполагам, че с или без знанието на Соломон той е изпрал двеста хиляди долара чрез него.
Маккорд погледна Сам и бавно повдигна вежди в мълчалив въпрос: „Ти беше там, когато разпитвах Соломон, какво мислиш?“
След минутка размисъл Саманта рече: