Лейтенантът погледна часовника си и рече:
— Да отидем и да поговорим с него, за да реша как да ти отговоря на този въпрос.
Маккорд вдигна слушалката на телефона и набра номера на секретаря на Холанд, за да му съобщи, че слиза да разговаря с гостите. После бутна назад стола си и понечи да се изправи.
— Ако питате мен — пошегува се Уомак, — детектив Литълтън си пада по Ледения.
Сам реши също да отвърне с шега, въпреки че онова, което каза, бе самата истина:
— Намирам го за много привлекателен… по един особено опасен начин.
Докато казваше това, тя случайно погледна Маккорд и сините му очи я пронизаха като стоманени ками.
— Ами-и-и?! — възкликна той в същия тон, въпреки че погледът му съвсем не бе весел.
— Не, всъщност не — без колебание поясни Сам и изведнъж се стресна от отговора си. Тръгна към вратата след Шрадер и Уомак, чудейки се какво се бе случило току-що между Маккорд и нея. Изражението му говореше или за неодобрение от пристрастието й към заподозрян в убийство, или за… ревност.
„Не. Не е възможно да ревнува! — рече си. — Няма начин. Не и Маккорд. Невъзможно!“
Сетне се замисли защо се бе отрекла от думите си за Валенте и реши, че причината е, или защото не искаше Маккорд да смята професионалната й оценка за необективна, или защото ревността бе лошо и неприятно чувство и тя не желае невероятен мъж като Мичъл да се чувства зле заради нея. Втората възможност не й хареса. Ала ако все пак тя бе по-вероятна, това щеше да означава, че чувствата й към него са много по-дълбоки и че той означава за нея много повече, отколкото бе съзнавала досега.
Маккорд, който вървеше до нея, прекъсна мислите й:
— Май че току-що преживяхме първата си любовна свада — рече тихо и се усмихна накриво.
Сам така се наелектризира от думите му, че почти се блъсна в стената, когато рязко се опита да завие към следващия коридор.
Той обаче й спести притеснението да каже нещо. Веднага мина към деловите въпроси, които предстояха. Залата за разпити бе в края на коридора и лейтенантът попита Шрадер и Уомак:
— С мен ли ще влезете или искате да наблюдавате зад огледалото?
— Понеже няма да участвам, предпочитам да бъда зад огледалото. Гледката е добра.
Уомак се съгласи с партньора си и Маккорд се обърна към Саманта.
— Аз искам да присъствам — моментално отвърна тя. — Иска ми се да го попиташ за връзката му с госпожа Манинг, докато е тук.
— Ако има желязно алиби, няма да има смисъл да го питам за нея или за каквото и да е друго, защото ще ми каже да се разкарам. Господин Валенте не обича да се ровим в личните му работи. Веднъж принуди щатските прокурори да загубят месеци в опити да го накарат да им предаде някакви документи във връзка с делото за измама, което бяха повдигнали срещу него. Отначало неговите адвокати забраниха достъпа до документите, после обжалваха и когато най-накрая стигнаха до Върховния съд в Ню Йорк и оттам издадоха заповед да се предадат книжата, знаеш ли какво се оказа?
— Не, какво?
— Документите напълно го оневиняваха. И той го е знаел. Ако днес ми предостави непоклатимо алиби, няма да пожелае да ми съобщи каквото и да е друго. Всъщност още не мога да повярвам, че идва доброволно.
Петдесет и пета глава
Залата за разпити се намираше срещу кабинета на Маккорд между два къси коридора. Предният коридор имаше входове към редица помещения, в които минаващите можеха да видят специалните огледала, зад които наблюдателите можеха да видят и да чуят какво се случва в залите за разпити. В тези помещения често се събираха полицаи и детективи, за да наблюдават разпитите, без самите те да бъдат видени или чути.
Вместо да седнат в залата, както бяха инструктирани, Валенте и адвокатът му стояха и чакаха отпред. Сам реши, че с този мъничък жест се опитват да отнемат част от контрола върху ситуацията.
Маккорд явно го приемаше по същия начин, затова мина покрай двамата мъже, без даже да ги погледне. Отвори вратата на залата и с рязко движение на ръката ги накара да влязат.
— Вътре! — грубо нареди той.
Шрадер и Уомак вече влизаха в стаята с огледалото, когато капитан Холанд и още четирима мъже ги последваха, минавайки покрай Сам. Доброволното появяване на Валенте в участъка явно привличаше публика и тя се зачуди колко ли хора са се събрали в съседното помещение да наблюдават разговора зад огледалото.