— Не ви е излъгала.
На Сам й се стори, че Маккорд сбърка, когато реши, че Валенте е „готов да говори“. Погледна мъжа срещу себе си, изучавайки непроницаемото му изражение.
— Откога познавате госпожа Манинг?
— От четиринайсет години.
Тя въздъхна с облекчение. Отговорът му бе честен, ала не й се харесваше, че ще трябва да продължи да разпитва опасния мъж срещу себе си. Успокои се и се постара тонът й да бъде съвсем равен, когато тихо рече:
— Ако положите усилие да преодолеете разбираемото си нежелание да отговаряте на въпросите ми, при това изчерпателно, ще се опитам да проведа откровен разговор с вас. Освен това, ако вие имате въпроси към мен, ще ви отговоря. Съгласен ли сте?
Въпреки че не отговори на въпроса й, Валенте все пак разясни предишните си думи:
— Лий не ме позна, когато ме срещна на тържеството си, защото не ме бе виждала от четиринайсет години. Аз някога аз бях с брада.
— А какво обяснение имате за това, че не си е спомнила името ви? — скептично попита Сам.
— Защото тогава тя ме познаваше под друго име.
— Да не би да е било „Фалко“ или „Нипоте“?
Валенте язвително се изсмя.
— Значи вие сте открили картичката, която изпратих заедно с крушите — рече. — Колко сте жалки!
На Сам не й се искаше да признае, че полицията е открила бележката, затова просто попита:
— Защо решихте, че съм виждала някаква бележка?
— Сетете се сама, детектив.
— Не, така няма да се разберем — помирително, но твърдо рече Сам. — Трябва да си изясним ситуацията.
Валенте повдигна вежди и нищо не каза. Тя разбра, че ще трябва първа да говори. Обясни му защо кошницата с круши й се е сторила подозрителна и как точно е открила картичката. Когато свърши, нарочно направи пауза, за да подчертае по-силно следващите си думи:
— Господин Валенте, спомняте ли си какво бяхте написали на онази картичка?
Той кимна невъзмутимо, ала въпреки това на Сам й се стори, че изглежда загрижен от факта, че в полицията вероятно са си направили погрешни изводи от онова, което бе написал на актрисата.
Без да съзнава, тя се усмихна и зададе следващия си въпрос:
— Когато споменах онези две имена, защо решихте, че съм открила бележката?
Той се поколеба за миг, сетне с нежелание отговори:
— Нарочно написах тези две италиански думи, защото бяха единствените имена, с които Лий ме наричаше тогава. Вие да не мислите, че ако ме е познавала като Майкъл Валенте, известното ми име нямаше да й направи впечатление?
— Не — рече Сам и поклати глава. — Кога всъщност госпожа Манинг разбра, че вие сте старият й приятел Фалко Нипоте?
Внезапно в златистокафявите му очи се появи нежност и усмивка едва изви ъгълчетата на устните му. Промяната в изражението му бе толкова интересна, че Сам положи усилия да не се разсейва.
— Явно казах нещо много смешно — подхвърли тя, опитвайки се да поддържа деловия тон.
Валенте кимна и въпреки че все още се усмихваше, остана мълчалив.
— О, моля ви, подскажете ми…
— Фалко означава ястреб на италиански. Това беше прякорът ми едно време. Лий е чувала само така да ме наричат.
— Ами Нипоте? То какво означава на италиански?
— Племенник.
Саманта се ококори объркано.
— Така ни казаха и преводачите, но ние мислехме, че госпожа Манинг открива и друг смисъл в това име. От къде на къде тя ще ви нарича „племенник“? — В момента, в който изрече последните думи, сама се досети за отговора, ала въпреки всички изчака да чуе какво ще й каже Валенте.
— Лий е чувала леля ми да ме нарича така и е предположила, че това е името ми.
— Тогава не бяхте ли близки?
— Почти не си говорехме.
— Разбирам. — Сам си спомни откъде бе започнал разпитът и повтори един от въпросите си: — Кога госпожа Манинг разбра, че сте старият й познат от Грейт Джоунс Стрийт? — В същия миг лимузината отби и спря на един ъгъл на пресечката на Парк Авеню и Четиринайсета улица.
— Същата вечер, когато узна, че съпругът й е мъртъв. Бях й отишъл на гости, за да й кажа кой съм и за да видя как е.
— Когато говорихме с нея онази вечер, вие още ли бяхте в апартамента? — попита Сам, когато шофьорът слезе и отвори задната врата на лимузината. Крехкото примирие, което бе сключила с Валенте, бе нарушено в мига, в който тя изрече въпроса. Той усети, че Саманта вече не е искрена с него.
— Отлично знаете, че бях там — рязко отвърна и кимна към отворената врата. — Ние сме дотук.