На Сам не й оставаше друго, освен да слезе от колата заедно с тях. Двамата мъже бързо се отдалечиха, оставяйки я сама и трепереща от студ. Валенте спря за миг и даде някакви инструкции на шофьора си, сетне настигна Бюканън. Сам заобиколи лимузината, притискайки силно ръце към гърдите си, оглеждайки се за свободно такси. Сетне леко се извърна, за да види накъде са се насочили Валенте и адвокатът му. Беше без палто, не си беше взела пари, нито дамската чанта, тоест не можеше да спре такси, въпреки че можеше да плати в участъка.
Валенте и Бюканън влязоха в огромна сграда и Сам реши да ги последва.
— Госпожице, къде отивате? — извика шофьорът на Валенте, когато тя профуча покрай него. — Господин Валенте ми нареди да ви върна в участъка…
— Изчакайте ме тук или направете едно кръгче — извика му Сам. — Забравих да го попитам още нещо — излъга тя.
Тя влезе в сградата тъкмо когато вратите на асансьора се затвориха зад гърбовете на Валенте и адвоката. Отстъпи назад и се загледа в електронното табло над асансьора. Лампичката спря да мига чак на шестнайсетия етаж.
Между двата асансьора бе поставено огромно табло, указващо кабинетите, които се помещаваха в сградата на шестнайсетия етаж. Всъщност там имаше само четири имена, което означаваше, че явно фирмите бяха много богати и големи. „Акушеро-гинекологичен кабинет“, „Найтсбридж“, „Труман и Хорн“ — счетоводна къща, „Алдънбери, Смит и Кромуел“ — известна адвокатска кантора. Саманта едва потисна усмивката си, когато изключи възможността деловите мъже с кожени куфарчета да посещават гинекологията. Братовчедът на Валенте се занимаваше с финансовите му дела, а италианецът отдавна работеше с една от най-престижните адвокатски фирми в Ню Йорк, затова отхвърли и другите две възможности. Четвъртата фирма, която се помещаваше на шестнайсетия етаж, се наричаше „Интеркуест“.
Саманта отиде при портиера, показа полицейската си значка и му каза:
— Кажете ми нещо повече за „Интеркуест“.
— Не знам много, детектив. Единственото, което ми е известно, е, че са фирма за частни детективи и че таксите им сигурно са адски високи, защото помещенията им горе са направо невероятни.
— Много ви благодаря, Леон — рече Сам, поглеждайки табелката с името на мъжа.
Замислена, Сам разсеяно наблюдаваше през прозореца на лимузината тълпата пешеходци, които бързаха, приведени срещу вятъра, без да обръщат внимание на рева на колите.
Тъй като Валенте и Бюканън доброволно бяха дошли в участъка, за да обсъдят убийството на Манинг, а веднага след това бяха посетили известна фирма за частни разследвания, тя си мислеше, че Валенте е наел частни детективи, които да открият убиеца на архитекта. Цялата история беше много странна, особено ако държаха на теорията си, че Валенте е влюбен в жената, извършила убийството. Имаше и друга възможност — може би Бюканън търсеше други заподозрени, чиито имена да спомене пред Маккорд или по-късно в съда, за да обърка съдебните заседатели е хипотезата, че и други хора, освен Лий Манинг са имали мотив да убият известния бизнесмен.
Това, разбира се, трябваше да се вземе предвид само ако алибито на Валенте бе желязно и го оневиняваше като заподозрян. Но дори тогава съществуваше вероятността италианецът да е наел някого, за да очисти мъжа на любовницата му.
Сам въздъхна. Това бе твърде вероятно. Невероятното бе, че италианецът си бе направил труда да нареди на шофьора си да я закара обратно в участъка с луксозна лимузина.
На шестнайсетия етаж в голямата сграда Майкъл стоеше до прозореца и разсеяно наблюдаваше как колата му със Саманта Литълтън в нея бавно си проправя път в обедното задръстване.
— Литълтън ни последва в сградата — каза на адвоката си.
В същия миг основателят на „Интеркуест“ Стивън Уолбрехт влезе в кабинета си и чу думите му.
— Саманта К. Литълтън — замислено рече той, — най-младият и най-неопитният член в екипа, разследващ убийството на Манинг.
Петдесет и седма глава
Уолбрехт беше проницателен и енергичен мъж, висок и слаб, с оредяваща коса и умни гълъбовосиви очи. От него се излъчваха самоувереност и сила.
— Извинявай, че се забавих, Майкъл — каза той и се ръкува с двамата си посетители. Сетне се настани зад бюрото си и от най-долното дясно чекмедже извади няколко папки. — Както обикновено ще започна с кратък преглед. — Докато казваше това, детективът им подаде по една папка с досиета, като пред себе си също остави няколко копия от тях, за да може да прави справка, когато е необходимо. — Сигурно вече знаете, че екипът, който работи по случая, се състои от четирима членове. — Обърна се към Майкъл: — Току-що ти спомена Саманта Литълтън, затова ще започна с нея. Тя е на трийсет и три години и е получила значката си едва преди месец. От онова, което знам за нея обаче, спокойно мога да ви кажа, че въпреки липсата на опит Саманта притежава невероятен инстинкт и е страшно умна. Ако ти се прииска да я ядосаш — шеговито добави, — по-добре първо си намери добро прикритие. Тя е истинска фурия и има черен колан по карате. — Уолбрехт направи многозначителна пауза, след която добави: — Баща й е Итън Литълтън.