— Вместо това трябваше да накараш Валенте да ти купи кожено палто — подхвърли Стив, докато двамата с Шрадер вървяха подир нея обратно към участъка.
— Изкопчи ли нещо от Валенте? — попита Шрадер.
Тя кимна и махна към асансьорите:
— Нека да се качим горе, там е по-топло, пък и не ми се разказва цялата история два пъти.
— Маккорд не е тук. Имаше някакви срещи — каза й Шрадер.
— Какви срещи? — попита Сам и не успя да скрие разочарованието си.
— Не знам, но графикът му е на бюрото. Лейтенантът ти остави бележка. Та какво изкопчи от Валенте?
Сам им разказа каквото е научила, но новата информация някак изгуби тежестта си в претъпканото шумно фоайе. Реакцията на Шрадер бе разбираема:
— Не знам какво да мисля. Може би е платил на някого, за да свърши мръсната работа. — Сетне изведнъж погледна часовника си и добави: — С Уомак отиваме да проверим Соломон и приятеля му. До утре.
Ядосана, че ще трябва да чака Маккорд, Сам изтича по стълбите до третия етаж и отиде до бюрото си в полицейската зала. Явно лейтенантът бе толкова разстроен от зле проведения разговор с Валенте, че не я бе изчакал да се върне и да му разкаже какво е научила. Направо не й се вярваше, че вече е излязъл. От друга страна, той винаги спазваше уговорките си и очакваше от останалите да правят същото.
До телефона й беше оставена бележка. Сам позна почерка на Маккорд. Мак имаше нетипично четлив за мъж почерк, помисли си тя, а веднага след това си припомни и онова, което й бе казал сутринта на път към стаята за разпити. Беше забравила, че той я беше ревнувал от Валенте и че на нея й беше станало неприятно. Сега обаче си спомни с всички подробности случката, спомни си усмивката, с която той й беше казал: „Май че току-що преживяхме първата си любовна свада.“
Сърцето й заби по-силно при спомена за думите на Мичъл, затова решително прогони натрапчивата мисъл. Нямаше намерение да стига дотам в отношенията си с Мичъл Маккорд, не и толкова далеч.
Успокои се и взе бележката му.
Сам,
В средното чекмедже на бюрото ми е папката с бележките, които си водих по време на разговора с Валенте днес. Понеже все още не си се върнала, предполагам, че си успяла да поговориш с него. Прибави своите бележки към моите, докато все още разговорът е пресен в паметта ти. Ще се върна към пет и половина. Тогава ще поговорим, ако преди това не успея да ти се обадя по телефона.
За пръв път се бе подписал с прякора си и Саманта Литълтън мигновено се разтопи от този факт. Доколкото знаеше, много малко хора си бяха спечелили привилегията да го наричат Мак. Така го наричаше кметът, доктор Нилс — шефът на съдебните медици, а веднъж и сестра му, когато се бе свързала със Сам, за да му предаде нещо. Всички останали се обръщаха към него с „лейтенант“.
Сам не бе нито негова роднина, нито дългогодишна приятелка, камо ли политически лидер. Ако й позволяваше да използва прякора му, значи предполагаше, че тя може да се държи фамилиарно с него, а Сам не можеше. В този миг дори не можеше да реши дали така й показваше, че й позволява по-голяма близост. Или… дали не й казваше, че трябва да стане по-близка с него. Или пък… вече беше?
Тя поклати глава, мъчейки се да прогони тези мисли, и тръгна към кабинета му. Този мъж щеше да я побърка. Държеше се така, сякаш имаха връзка, след което я принуждаваше да се държи все едно наистина имаха връзка. Сутринта я беше погледнал леко раздразнен с присвити очи, защото беше ревнувал. Маккорд обаче нямаше правото да я ревнува, а Сам нямаше причина да се натъжава и да съжалява, че го е накарала да изпита такова неприятно чувство.
Проблемът според нея беше, че Маккорд бе измамно спокоен и равнодушен, а в същото време решителен и упорит, и че тя никога не знаеше по какви несигурни пътища ще я поведе. Осъзнаваше го едва след като се случеше.
В отношенията си с Маккорд Сам често имаше чувството, че върви рамо до рамо с него по тясна пътечка в гората, усещайки някаква невидима опасност, а докато извръщаше глава, за да се порадва на ароматните горски цветя… и на широките му рамене и тесен ханш… изведнъж пропадаше в ужасна пропаст.
Саманта влезе в кабинета на Мичъл Маккорд, отиде до бюрото му и заразглежда графика му за деня.
До обяд беше зает с работата в участъка, с телефонни разговори и със срещите, които провеждаше със Саманта, Уомак и Шрадер.
Следобед имаше многобройни срещи, разговори със свидетели и всякаква подготвителна работа за следващия ден. Маккорд се оправяше с административните проблеми по телефона, но почти всичко останало обичаше да върши, като се срещаше очи в очи с хората. Всичко това изискваше упорита и дълга подготовка.