Сам напрегнато се приведе напред и попита:
— Валенте и Холмс приятели ли са били?
— Били са първи приятели. Всъщност са израснали заедно. За съжаление Холмс въобще не се разбирал с братовчеда на Валенте — Анджело. Онази вечер Валенте и приятелчето му „се скарали“, защото добричкият Бил изчаквал Валенте, надрусан и оплескан с кръвта на Анджело, а също така и въоръжен със собствения си полуавтоматичен пистолет четирийсет и пети калибър. Оръжието не е било на Валенте, а на Холмс, а на всичкото отгоре отпечатъците на Валенте са открити върху цевта, не върху дръжката. Сега схвана ли картинката?
Сам инстинктивно усети желанието му да излее гнева си, затова само каза:
— Предпочитам да ми разкажеш.
— Труманти е искал да отмъсти за племенника си и е уредил нещата така, че седемнайсетгодишното момче да бъде прегазено от правосъдната система и хвърлено в затвора. Не казвам, че Валенте е бил цвете за мирисане, но не е бил пласьор, не се е боцкал и от известно време преди убийството не се е забърквал в неприятности. И — натърти Мичъл — определено не е бил виновен по обвиненията за предумишлено убийство. — Отново разтри врата си и разкърши рамене, сякаш се опитваше да освободи тялото си от напрежението. — Ако тогава е имал по-добър адвокат, щеше да се отърве с убийство при самозащита, а дори и съдията да не се беше съгласил с тази теза, щеше да издаде условна присъда за непредумишлено убийство. Вместо това обаче Труманти, Крейц и другите добри момчета от участъка накиснали Валенте и го пратили зад решетките за четири години. Това обаче е било само началото — язвително добави той.
— Какво искаш да кажеш — попита Сам, ала всъщност не искаше да чуе грозната истина.
— Какво си спомняш за последвалите арести на Валенте? — Той се наведе и побутна към нея списъка, който сама бе направила сутринта. — Ето, подсети се.
Сам механично взе листа, защото лейтенантът й бе наредил, ала веднага го остави настрана, понеже знаеше какво пише вътре.
— Първите няколко години, след като излиза на свобода, Валенте запазва досието си чисто. След това обаче следват редица арести за незначителни провинения, ако не се лъжа за шофиране с превишена скорост, за притежание на опиат, който се оказал най-обикновено болкоуспокояващо.
— Друго? — настоя Маккорд.
— Преди около десет години обвиненията започват да стават все по-сериозни. Първото е обвинение в опит за подкуп на чиновник — твърди се, че Валенте се опитал да подкупи някакъв инспектор, който искал да му състави акт за строителни нарушения. Следват още няколко обвинения за опит за даване на подкуп, а след тях обвиненията стават все по-нелепи, докато Валенте непрестанно е просперирал.
— Втората ми среща днес беше с инспектора, който Валенте уж се опитал да подкупи. Господин Франц сега живее в старчески дом и съвестта доста го измъчва за някои от нещата, които е извършил през живота си. За пет минути ми се изповяда и му олекна.
— Какво ти каза?
— Валенте никога не се е опитвал да го подкупи, нито пък някого от другите двама, които са подали жалби по-късно. Труманти ги е накарал да излъжат. — Маккорд се изправи и отиде до отрупаната с огромни купчини папки маса, взе една с името на Валенте и я захвърли отвратен. — Веднага мога да ти кажа защо всички тези дела са приключили или с оттегляне на обвиненията, или с прекратяване на делото, или с признаване на Валенте за невинен. Защото всичко това са пълни глупости. Слава Богу, че когато са били подавани исковете, Валенте вече е бил в състояние да си осигури добри адвокати, вместо да му се налага да разчита на служебни защитници, които да го оставят да се признае за виновен в обвинение в предумишлено убийство. Обзалагам се, че Труманти стои поне зад половината от тези изфабрикувани обвинения.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че Труманти е вдигал пушилка с тези незначителни обвинения, разчитайки на максимата на прокурорите, че „където има дим, там има и огън“. — Мичъл вдигна друга папка и също я захвърли с презрение. — С годините Валенте е ставал все по-любима жертва за прокурорите.
Сам объркано повдигна ръце и попита:
— Но как?
— Като е унищожавал враговете си в съда. Не само ги е побеждавал, но ги е унищожавал. Когато прочетох стенограмите и всички останали документи, едва тогава ми стана ясно, че Валенте е давал две основни нареждания на адвокатите си, като ги е изпращал в съда. Първото, разбира се, е било да отхвърлят обвиненията, а второто — да унижат и разобличат онзи, който ръководи обвинението. Докато четях книжата, направо ми се изправи косата от нещата, които са подхвърляли адвокатите на Валенте. При всяко следващо дело адвокатите му са се заяждали с прокурорите и са прекъсвали речите им заради неща като дребни правописни грешки, граматически грешки, правили са им забележки за печатните грешки в документите или за това, че са закъснявали с минута и половина. С други думи, всячески са се опитвали да покажат на присъстващите, че прокурорите са некомпетентни във всяко едно отношение. В няколко от делата даже съдиите са вземали страна на адвокатите и са порицавали прокурорите за немарливостта им.