Выбрать главу

Веднъж успели да изложат и да засрамят опонентите си в съда, адвокатите на Валенте ставали все по-гадни, докато най-накрая се стигало до размяна на обиди като: „простотия“, „непростима немарливост“ и „невероятна некомпетентност“. — Маккорд се върна зад бюрото си и седна. — Адвокати като тези на Валенте, които взимат по две хиляди долара на час или дори повече, са готови на всичко и правят всичко, само и само да спечелят делото. Такива хора обикновено не си губят времето, нито пък парите на клиентите си, за да отмъщават на някого, ала адвокатите на Валенте са правели точно това. И очевидно са го правели по негово нареждане. Той ги е насъсквал срещу прокурорите, докато те не бъдат напълно унизени. Едва тогава Валенте ги е оставял на мира.

— Честно казано, не мога да го обвинявам за това малко, макар и недостойно отмъщение.

— Няма нищо недостойно в отмъщението му. На прокурори, които са били направени на пълни глупаци във важни дела като тези на Валенте, общо взето, им е оставало да помахат за сбогом на кариерата и на амбициите си. Хората от този бранш обаче обикновено са злобни и помнят на кого имат зъб. Всеки път, когато той е натирвал някой от тях с подвита опашка извън съдебната зала, дузини други са заемали мястото им, за да докажат себе си и да останат в историята като първите и единствените, вкарали Валенте зад решетките. — Мичъл взе един молив, но веднага го захвърли, също както бе направил и с папките. — Когато поех този случай, си мислех, че Валенте е поредната хиена, прегризваща вените и сухожилията на съдебната ни система. Аз самият исках да го закова, също като онези прокурори. Не съм по-различен от тях.

— Това въобще не е вярно! — извика Сам толкова пламенно, че изненадата прогони гнева на Маккорд.

— Че защо да съм по-различен?

— Защото ти вярваше във вината му, вярваше на всички обвинения, отправени срещу него, затова пое този случай. Докато със сигурност някои от тези прокурори са знаели, че само хвърлят прах в очите на хората.

Вместо да отговори, той поклати глава, сякаш току-що се бе сетил за нещо.

— Когато Труманти ме извика в централата на Полис Плаза и ми каза, че иска точно аз да поема това разследване и че по този начин ще му направя „лична услуга“, усетих, че има нещо доста отмъстително и неясно в отношението му към Майкъл Валенте. Освен че непрекъснато го проклинаше и псуваше, Труманти не престана да ми повтаря, че залавянето и осъждането на Валенте е единствената му мечта в този живот. Сега ми се струва, че старият комисар наистина е убеден във вината на Валенте, като се започне от убийството на Холмс и се свърши с ареста за превишена скорост. Когато му казах, че се каня да се оттегля и да се пенсионирам от полицията, той ми обеща, че ако закова Валенте, ще се пенсионирам като капитан.

— Всичко това има ли нещо общо с причините, които са те накарали да поемеш случая?

— Ако желаех да стана капитан — рече той с презрителна усмивка, — щях да подредя живота и кариерата си малко по-различно. — Кимна към масата, отрупана с документи за Валенте, и добави: — Докато преглеждах ония боклуци там, ми направи впечатление, че при някои от обвиненията прокурорите направо са се държали неуместно и нечестно. Дори и на мен ми се стори, че подобни обвинения не биха издържали в съда. Валенте не е някой мафиотски бос, управляващ цяла мрежа от дребни риби, които да му вършат мръсната работа, затова не са успели до го осъдят. Той просто е собственик на огромна и напълно легална корпорация. При цялото това внимание, което му отделят, корпорацията му трябва да скърца от чистота, защото иначе все някой от прокурорите щеше да го осъди за нещо. Единственото, което са открили, са някакви незначителни грешки в счетоводството, каквито могат да се открият във всяка подобна компания. — Той замълча за момент, загледа се в лявата част на черната дъска, където бе записал всички евентуални доказателства срещу Валенте, сетне поклати глава и мрачно се изсмя. — Мисля, че вече мога да заключа, че Майкъл Валенте не е убил Логан Манинг, нито е наел някого да го направи.