— Защо си толкова сигурен? — попита Сам и едва се сдържа да не се усмихне доволно.
— Защото ако Валенте бе способен на убийство, той отдавна щеше да е насочил всичките си усилия към Труманти. — Мичъл се изправи и все още загледан в черната дъска, рече: — Ето един мъж, който живее според поговорката „Мълчанието е злато“. Нищо чудно, че го хареса.
— Сега какво ще правиш? — попита Сам и също се изправи.
— Освен всичко останало ще открия истинския убиец на Манинг. Утре сутрин започваме наново, ще търсим други заподозрени и ще изграждаме нови теории. — Той заобиколи бюрото, взе якето си и го облече. — Облечи се, ще те закарам у вас.
Преди никога не беше предлагал да я откара. Когато времето беше хубаво, Сам се прибираше пеша, иначе пътуваше с метрото. Хрумна й да му откаже, но не го направи. Каза си, че постъпва така, защото денят и без това бе труден и защото не й се искаше да откаже на любезното му предложение. Истината бе, че Мичъл Маккорд изглеждаше толкова изтощен и обезсърчен, че сърцето я болеше за него.
Шейсета глава
Пред асансьорите чакаше цяла тълпа, затова Маккорд тръгна към стълбището и Сам го последва. Вървеше пред нея и тя с копнеж се загледа в малките къдрички на тила му, които леко докосваха яката на палтото. Той обаче явно още мислеше за неразумната си доверчивост, която го бе накарала да преследва невинен човек.
— Толкова се радвам, че Валенте ми натри носа сутринта — каза й саркастично. Опитват се да го осъдят от години, а аз щях да им помогна да го завържат на електрическия стол за нещо, което не е извършил. Докъде ли може да стигне злоупотребата с властта и положението?
— На мен ми се струва, че Валенте е голям късметлия — рече Сам зад него.
— И как пък стигна до този извод? — насмешливо рече Маккорд тъкмо преди да стигнат площадката на втори етаж.
Младата жена понечи да докосне непокорните къдрички на тила му, ала се опомни и отдръпна ръка. Явно можеше да се опази от чара и магнетизма на този мъж, когато той бе самоуверен. Ала когато Мичъл Маккорд бе измъчен и тъжен, бе напълно беззащитна пред него.
— Защото ти никога не би позволил това да се случи. Защото не си подлизурко. Именно затова си толкова невероятен…
Той спря и се обърна толкова рязко, че Сам не можа да реагира и ръцете им се срещнаха на парапета. Сърцето й заблъска в гърдите, когато погледите им се срещнаха, а лицата им бяха едва на сантиметри едно от друго.
Саманта с мъка преглътна и се отърси от магията, качвайки се на горното стъпало. Маккорд я последва и тя неволно се загледа в загорялата кожа на гърдите му, показваща се от разкопчаната му риза. Сам внезапно се ужаси, че някой може да се появи на стълбището и да ги види така. Стреснато пое дъх и рязко го изпусна, а Маккорд го забеляза и сведе поглед към гърдите й. Онова, което каза след миг обаче, напълно я смая.
— Не — изрече с дрезгав смях, сякаш не можеше да повярва, че е способен да изкачи единственото стъпало, което ги делеше. — Не.
Обърна се и бързо заслиза надолу. Сам го последва, сломена, ала твърдо решена да не го показва. Маккорд отвори вратата и двамата се озоваха на зле осветения паркинг зад сградата.
— Вечерта е чудесна — излъга Сам, усмихвайки се в мразовитата нощ. — Наистина предпочитам да взема метрото и да напазарувам, преди да се прибера вкъщи.
С ослепителна усмивка тя се обърна и понечи да си върви, ала когато той я сграбчи за лакътя, се намръщи и се обърна.
— Влизай в колата ми — нареди й.
Сам издърпа ръката си, но не грубо, защото не искаше да му покаже, че е разстроена. Да покажеш на един мъж, че си разстроена, означава да му дадеш възможност да си направи погрешните изводи, което всъщност е последното нещо, което желаеш. Да се засмееш обаче, означава да объркаш мъжа срещу себе си. И Сам се засмя доста убедително.
— Благодаря ти, но наистина предпочитам да се прибера с метрото и да напазарувам.
— Влизай в колата — изкомандва отново той и плъзна ръка по гърба й, подканвайки я да се качи в автомобила.
Следващата огромна грешка, която една жена можеше да допусне с мъж като Маккорд в подобно настроение, бе да направи от мухата слон. Което съответно щеше да накара мъжа да реши, че мухата наистина е слон.