Сам спокойно се качи в колата, а той затвори вратата след нея и я заключи с ключа си.
Сам едва потисна смеха си.
— Нали знаеш, че и двамата сме въоръжени — рече тя, когато той се настани зад волана!
— Единият от двама ни обаче е по-добре въоръжен — безцеремонно заяви той.
Сам се усмихна многозначително и тихо попита:
— Кой по-точно?
Маккорд бавно се обърна към нея и преметна ръка на облегалката на седалката й. За един миг на Сам й се стори, че ще я прегърне през раменете и ще я придърпа към себе си. Вместо това той отдръпна ръка и запали двигателя.
— Ти — отвърна.
После Сам набързо му разказа какво е научила от Валенте, след което мълчаха по целия път до дома й. Преди не им се беше случвало, досега винаги бяха намирали общи теми. Сам се чувстваше много неудобно. Маккорд се държеше ужасно непредвидимо. Разбира се, на стълбището и тя не се беше държала както се очакваше. Тогава не трябваше да казва онези неща, нито да се разнежва, нито да стои на стъпалото и да докосва ръката на Мичъл.
— Благодаря, че ме докара — каза, докато той паркираше пред сградата. Очакваше той да се изненада от това, че тя живее в такъв скъп квартал, а е само детектив новобранец в полицията. Всъщност той не каза нищо. Сам понечи да отвори вратата и за нейна изненада той изгаси двигателя. — Не е необходимо да слизаш — рече тя и слезе.
Маккорд не й обърна никакво внимание и я последва. Неприятна нервност прогони обичайното за Сам спокойствие, когато общуваше с представители на мъжкия пол.
— Какво правиш? — попита тя, когато той се изправи до нея на тротоара.
— Изпращам те.
— Ти се шегуваш! — задави се от смях Саманта.
— Напротив, напълно сериозен съм — отсече той и заедно с нея мина покрай портиера.
Сам извика асансьора и реши, че е най-добре да подхване забранената тема:
— Надявам се, че не си разстроен за неловкия момент на стълбището.
Маккорд я погледна толкова сърдито, че сърцето й се сви.
— Нека обсъдим това горе.
Тя отново го погледна изумено и му отправи онази усмивка, която винаги влудяваше братята й и объркваше повечето самоуверени мъже.
— Ти да не би да си останал с впечатлението, че ще те поканя горе?
— Въобще не съм останал с това впечатление, аз съм убеден.
По тона и по отношението му Сам заключи, че Маккорд ще я мъмри за неприличното й държание. Да кажеш на един мъж, който ти е колега и още повече пряк шеф, че е „невероятен“, и да докосваш ръката му, означаваше, че не мислиш трезво и че се държиш неприлично. Така бе според правилата, ала всичко започваше да става абсурдно!
Сам отключи апартамента си, влезе вътре и светна лампата. Маккорд я последва, ала спря на прага. Скръсти ръце на гърдите си и остана така.
Внезапно Сам изпита непреодолимата нужда да изглежда прилично и изрядна, докато в душата й бе настъпил истински хаос. Нервно вдигна ръце и стегна панделката, която придържаше косата й. Маккорд стоеше и я наблюдаваше, докато тя оправяше прическата си. После каза:
— Няма да има никакви откраднати целувки по мръсните стълбища, нито натискане в колата, паркирана на тъмната уличка.
Той млъкна за миг, давайки й възможност да осмисли казаното, тя обаче бе толкова шокирана, че несъзнателно отвори уста. Не можеше да повярва, че Мичъл преувеличава дотолкова онзи миг на стълбището, когато всъщност нищо не се бе случило. Не можеше да повярва, че той си мисли, че тя се е опитала да го прелъсти! Явно самочувствието му не само бе огромно, но той очевидно имаше подход към жените, с които работеше. Първо беше поканата за вечеря, после онова с „Любовната свада“, а накрая и бележката, подписана с прякора му. И беше проработило! Беше проработило дори при нея, а Саманта никога преди не се бе кланяла на герои, през целия си живот не беше сантименталничела. Всичко, което бе харесвала у него, изведнъж изгуби значение след това откритие.
— Не само, че работим заедно, но аз съм ти и шеф — без нужда напомни той. — Затова искам да разбереш, че това никога и по никакъв начин няма да повлияе на работата ни, нито на кариерата ти. Ясно ли е?
— Напълно — излъга Сам и продължи да се усмихва мило, скръствайки ръце също като него. — Благодаря ви, лейтенант.
Маккорд присви очи и тихо рече:
— Опитвам се да те уверя, че не трябва да се страхуваш от някакви последствия заради онова, което ще направя сега.
Сам започваше да си изпуска нервите, а това никога не й се беше случвало.
— А би ли ми казал какво точно възнамеряваш да направиш?
— Точно това щях да направя — отвърна той и като че ли изглеждаше леко изненадан от тона й.
— Ами тогава ми кажи.
— Първо, ще развържа тази панделка. Искам косата ти да се разпилее по раменете ти, така че да мога да прокарам пръсти през нея и да открия дали е като коприна. От седмици умирам да го направя.