Сам го зяпна и ръцете й се отпуснаха безсилно.
— След като го направя — продължи той с дрезгав глас, — ще започна да те целувам и преди да напусна дома ти, ще те притисна до тази стена — Маккорд кимна към стената зад гърба си — и ще направя всичко възможно да жигосам тялото ти със своето.
— Защо? — объркано попита тя и се намръщи.
Мичъл явно не разбра въпроса й, ала онова, което й каза, направо я разтопи:
— Защото утре ще ни се наложи да се преструваме, че това никога не се е случило, и ще ни се наложи да се преструваме, докато не закрием делото „Манинг“ или докато един от нас не се оттегли от него. Ако не изчакаме, ако позволим всичко това да започне преди края на делото, значи ще я свършим на някое мръсно стълбище, опитвайки се да откраднем няколко мига за себе си, умирайки от ужас, че някой ще ни открие. Това няма да бъде просто един незначителен флирт и аз няма да го възприемам като такъв, нито ще позволя да го направиш.
Сам не откъсваше очи от лицето му, докато се опитваше да осъзнае какво се случва. Не можеше да повярва, че той я желае и че я бе желал през цялото това време. На всичкото отгоре се опитваше да направи всичко възможно, за да запази кариерата й в участъка, без да й даде повод да се съмнява в чувствата му. Преди го бе възприемала като герой, ала сега направо не можеше да изрази чувствата си към него.
— Докато се преструваме — продължаваше той, давайки й време, колкото да осъзнае думите му, — ти ще имаш достатъчно време да решиш дали искаш да бъдеш с мен и след приключването на този случай. Ако решиш да ме отблъснеш преди това, ще те разбера и няма да го обсъждаме повече. Ще се разделим като приятели и ти ще можеш да се преструваш, че нещата, които искам да ти направя, нещата, които ще направя с тялото ти, не са били повече от сън. — Той отново замълча, за да види реакцията й. — Как ти звучи дотук?
Беше съвсем в негов стил — толкова организирано и пресметнато до последния детайл. Неспособна да сдържи усмивката си нито да спре танца на сърцето си или да угаси пламъка в очите си, Сам едва прошепна:
— Звучи ми точно… в твой стил, Мак.
Той повдигна вежди още в очакване на истинския й отговор. Сините му очи я приковаваха на място.
Вместо да каже нещо, Сам вдигна ръка и бавно развърза панделката си. Косата й се разпиля по раменете.
Мичъл нежно обхвана лицето й с ръце и бавно плъзна пръсти в гъстата кестенява коприна.
— Сам — тихо промълви той, сякаш боготвореше името й. Приведе се над нея и докосна устните й със своите.
— Сам — отново повтори.
Когато Маккорд си отиде, Сам затвори вратата след него, сетне се облегна на стената, до която я бе притискал допреди малко, и бавно се отпусна на пода. Притисна колене към гърдите си, обви ги с ръце и отпусна глава. Затвори очи, опиянена от спомена за ръцете и устните му. Дългата й тъмна коса, която доскоро бе вдигната на кок, сега гъделичкаше страните й.
Беше последвала Мичъл Маккорд по онази въображаема пътечка в гората.
Бе паднала от скалата право в пропастта.
Ала какво удоволствие й бе донесло това падане!
Шейсет и първа глава
Според Майкъл зала „Кинг Коул“ в „Сейнт Реджис“ на Петдесет и пета улица не беше най-подходящото място за разговор със Соломон. Залата беше просторна, светлината бе приглушена, а стените бяха облицовани в тъмно дърво. По цялата й дължина бе разположен бар с високи столове пред него. В момента всички бяха заети с обичайните за Манхатън посетители.
Покрай другата стена бяха разположени малки масички с наредени около тях столове. Не само, че бе тъмно като в рог, но и бе шумно. Майкъл се досети, че това бе вероятната причина и Лий да избере мястото за среща с Джейсън. Тук нямаше лесно да я разпознаят в тъмнината, а и на драматурга щеше да му се наложи доста да повиши тон, докато я „увещава“ да се върне на работа.
До тази зала имаше още една, ала когато Майкъл я поразгледа по-добре, видя, че всъщност това е съвсем малък салон, в който светлината е по-ярка, а клиентите са съвсем малко. Майкъл избра маса, от която щеше да види Лий, ако тя реши да влезе през страничния вход. Поръча си питие и нетърпеливо погледна часовника си.
Соломон закъсня с петнайсет минути и още с пристигането си започна да се извинява.
— Направо не знам как да ти се извиня! — рече той, ръкува се с Майкъл и седна. Никога преди това не се бяха срещали и Майкъл беше очаквал да започнат направо разговора за Лий, защото тя бе единственото нещо, което ги свързваше. Само че той веднага осъзна, че за Соломон има нещо друго, което да ги свързва. — Закъснях заради проклетите ченгета! — раздразнено обясни Джейсън. — Двама детективи цъфнаха в театъра, без да имат уговорена среща, и ме засипаха с въпроси за отношенията ми с Логан Манинг. Не можах да се отърва от тях! Упорити копелета са, нали?