— Лий няма избор! Тя е професионалистка…
— Напротив, има избор и вече го е направила — студено заяви Майкъл. — Тя се опасява, при това основателно, че личната й трагедия ще се превърне в публичен цирк.
Джейсън се заслуша за минута в строгия тон на Валенте, спря да протестира и като че ли маслинките на дъното на чашата му се превърнаха в най-интересното нещо на света.
— Сега ще ти кажа истината — най-сетне рече той и отправи поглед към Майкъл. — Джейн Сербинг е луда. Като казвам това, не се шегувам. Тя е обсебена от идеята да се превърне в Лий. Лий съвсем скоро ще се сдобие с нещо, за което Джейн копнее.
— Какво нещо?
— Безсмъртие.
— Моля?
— Актрисите от рода Баримор и от рода Сербинг, с изключение на Джейн, са били издигани в култ на Бродуей. Всъщност само три актриси могат да се похвалят с такава слава: Етел Баримор, Марияна Сербинг и Делорес Сербинг. Лий Кендал щеше да бъде четвъртата, но ако продължи доброволно да страни от театъра, при това само заради изневерите на съпруга си, ще изгуби славата си. — Джейсън се беше разгорещил и на Майкъл изведнъж му се стори, че слуша речта, която писателят си бе подготвил за Лий. — Актьорите играят! Те играят, когато са болни, когато баща им лежи на смъртно ложе, когато са толкова пияни, че не могат да стоят на краката си, дори когато са изпаднали в кататония. Когато завесата се вдигне, те излизат на сцената и играят! — Майкъл тъкмо щеше да прекъсне лекцията за театралните обичаи, ала следващите думи на събеседника му напълно приковаха вниманието му. — Ти имаш ли представа колко е талантлива Лий? — Джейсън вдигна ръка. — Не се опитвай да ми отговаряш, защото нямаш представа, никой няма представа. В Нюйоркския университет са я наричали „феноменът“, защото не са знаели как да опишат таланта й. Критиците пък я наричат „вълшебница“, защото също не знаят как да обяснят онова, което тя умее. — Скръствайки ръце на масата, Джейсън се приведе напред и напрегнато каза: — На премиерата на „Незряща“, когато Лий се наведе към публиката и каза, че й е известна една тайна, с очите си видях как всичките проклети зрители се наведоха несъзнателно напред, за да чуят тайната й.
Майкъл отмести поглед. Няколко души тъкмо влязоха в помещението и без да искат, прекъснаха разказа на Соломон, който Майкъл можеше да слуша с часове.
— Нека да поговорим за Джейн Сербинг.
Джейсън потрепери и се отпусна назад.
— Джейн се нанесе в гримьорната на Лий. Щом се разчу за връзката й с Логан, Джейн ми каза, че Лий никога няма да се върне на работа, и че иска да се пренесе в нейната гримьорна. Категорично й отказах. За Бога, та двете помещения са напълно еднакви! Обаче Джейн иска мястото на Лий. В буквален и преносен смисъл. Смъртта на Логан бе манна небесна за нея. Лий няма да може да се върне на работа и Джейн ще получи нейната роля. Направо не знам какво да нравя.
— Уволни я.
— Мили Боже, няма нищо, което да искам повече, обаче агентите й са изготвили такъв договор, че направо са ме гепили за врата.
— Откупи я.
— Ще ми се да можех, обаче не разполагам с такава сума. Вече вложих в следващата си пиеса огромна част от приходите на „Незряща“. Ако не бях загрижен за финансовото си състояние, щях да платя на Джейн и да я разкарам, можеш да си сигурен. Ролята на Джейн без проблем може да бъде поета от дубльорката, която на всичкото отгоре въобще не взима такава баснословна сума като Джейн.
— Какви пари ще са ти необходими, за да финансираш следващата си пиеса?
Джейсън му каза и Майкъл бръкна в джоба си и извади чекова книжка.
— Ти да не би да се шегуваш? — Соломон се втренчи в числото, което Валенте бе написал върху чека.
— Доказателството за сериозността на намеренията ми е в ръката ти — меко отвърна Майкъл, кимайки към разписания чек. — Изпрати необходимите документи в офиса ми утре. Нека да са от името на Лий.
— От нейно име ли?
Той кимна.
— Имам нужда от още едно питие! — заяви Соломон и нервно се изсмя. — Ами ти?
Без да изчака отговор, Джейсън повика сервитьорката, за да поръча. Когато отново се обърна към събеседника си, видя, че Валенте гледа някого през панорамния прозорец на заведението.
Майкъл гледаше Лий, която тъкмо слизаше от лимузината на семейство Фаръл. Беше облечена в сапфиреносиня рокля и подходящо палто. Усмихваше се на О’Хара, който й помагаше да слезе.
Зад лимузината спря такси, от което слезе един мъж. Непознатият нарочно поизостана, после последва актрисата в заведението. Майкъл не го забеляза, вниманието му бе приковано от красивата жена, в която бе влюбен.
— Какво става там? — попита Джейсън и се обърна. Майкъл се усмихна и весело му обясни: