— Новият ти съдружник току-що пристигна.
Очарован от жената, в която бе влюбен, той не откъсваше очи от нея, радвайки се на мисълта, че е само негова. Беше красива и грациозна в сапфиреносиния си тоалет и идваше, за да се срещнат в „Сейнт Реджис“…
Тя бе засмяно момиче в сини дънки, което държеше портокали.
Тя бе сериозно момиче, което се опитваше да даде подарък на един циничен грубиян, който бе влюбен в нея.
— Исках да ти благодаря както трябва…
— Галантен ли? За такъв ли ме мислиш?
— Точно така.
— Ама ти кога изпълзя от бебешката кошарка? Вчера ли?
— Вече реших. Не се опитвай да ме спираш, защото не можеш. Ето… Това е за теб.
Тя бе наивното момиче, което бе спасил и бе изпратил до дома му, момичето, което му бе изнесло цяла лекция за гражданските права.
„Как очакваш полицията да ни защитава, ако гражданите не й съдействат? Дълг е на всеки да…“
Тя бе пленителната жена, която разби армиите на крещящите репортери, въоръжена единствено с куража и лоялността си към него, смелата жена, която бе отвърнала заради него на удара на нюйоркската полиция и на „Дейли Нюз“.
„Ако комисар Труманти или някой от подчинените му одобряват клеветите, които отпечатахте днес, то тогава е направо престъпно безотговорен, също като вестника ви.“
Лий бе ефирният ангел, който се бе смял в прегръдките му миналата вечер в магазина, където от металната поставка гледаха снимките им на корицата на „Дейли Нюз“.
„Най-сетне заедно!“ — беше се пошегувал той тогава.
Майкъл продължаваше да наблюдава Лий, която тъкмо бе влязла и сега изкачваше мраморните стъпала. Усмихнат и щастлив, той се изправи и я зачака. „Най-сетне заедно“ — каза си.
Лий беше развълнувана, нетърпелива и учудващо притеснена да срещне Майкъл след вечерта, която бяха прекарали заедно и след всички обещания, които си бяха дали. Всичко се бе случило толкова бързо. Ако някоя приятелка й разкажеше такава история, без колебание щеше да я прати в лудницата.
Щом влезе, веднага забеляза Майкъл, който тъкмо се изправяше, за да я посрещне — беше висок мъж с мускулесто тяло, невероятно дързък и смел, силен, но и неочаквано нежен. Наблюдаваше я как се приближава към него и Лий си спомни нежните му думи: „Исках нещо много по-добро за теб от себе си… Вярвам, че е било писано ти да бъдеш моята пътеводна светлина в живота. Вярвам, че на мен ми е било писано да те закрилям.“
Лий внезапно се сети за радостта му, когато безмълвно се бе съгласила да се омъжи за него.
„Тази целувка е равна на две кимвания. Много е обвързваща.“
Сетне изплува и споменът за думите на леля Анджелини.
„Всяка седмица Майкъл отиваше там, за да ти купи круши. Искаше ти да можеш да си купиш най-хубавите круши. За теб само най-доброто.“
„Майкъл знае как да те направи щастлива и ти знаеш как да го ощастливиш!“
Майкъл стоеше срещу нея, само на няколко метра, а очите му като с някаква магия я привличаха към него. Лий изведнъж забърза и без да осъзнава какво прави, се затича и се хвърли в прегръдките му. Той я обгърна с ръце и се засмя. Лий се притисна силно към него, сетне леко се отдръпна, погледна го в очите и весело рече:
— Здравей.
— Здрасти — отвърна той.
Напълно пренебрегвайки Джейсън, без да се откъсва от обятията на Майкъл, Лий шеговито му зададе въпроса, който съпругите задават на мъжете си всеки ден:
— Как мина денят ти?
Майкъл се замисли, преди да отговори. Денят му бе започнал в прегръдката на тази невероятна жена, бе последвало предложение за женитба; после дойде ред и на срещата с адвоката и разговора в полицията, където го бе разпитвал онзи отвратителен лейтенант. После пък друг детектив го бе преследвал и се бе настанил в лимузината му, следвайки го до мястото, където имаше среща с частен детектив. Най-накрая беше наел детективи, а в момента се опитваше да уреди уволняването на Джейн Сербинг и превръщането на Лий в съдружник на Соломон.
— Както обикновено. Обаче сега взе да става интересно.
— Джейсън — рече Лий, без да поглежда зяпналия от изненада писател, — можеш ли да пазиш тайна?
Джейсън подскочи като ужилен от въпроса и отвърна:
— Не, разбира се!
— Хубаво. Просто исках да се уверя, че не си обърнал друга страница.
Доволна, тя му каза „тайната“, която искаше приятелят й да разгласи — погледна Майкъл в очите и рече на всеослушание:
— Обичам те!
На една маса близо до тяхната се настани нов клиент, който с отвращение наблюдаваше сцената. Сетне възмущението му се превърна в гняв. Той остана, докато влюбената двойка не реши да си тръгне, после хвърли смачканата банкнота на масата и бавно последва годениците.