— Да не би да не си съгласна? — колебливо попита той.
— Не — категорично отвърна тя, после се пресегна и разкопча широката сребърна шнола, която придържаше косата й. — Виждала съм онази снимка с брадата. Единственото, по което Лий Манинг е можела да го познае, е гласът му. Валенте има невероятен глас, дълбок и съблазнителен…
Уомак шумно удари с длан по коляното си и весело се развика:
— Знаех си! Нали ви казвах, че Литълтън си пада по Валенте. Айде, бе, Литълтън, признай си, да не би срещата ти довечера да е с Валенте? На никого няма да кажем. Можеш да ни имаш доверие — изрече той, без да забележи как Мак заскърца със зъби.
Сам започваше да губи търпение. Погледна Стив объркано и отвратено и каза:
— „Срещата ми“ е с майка ми и пастрока ми? Сега би ли престанал?
— А всъщност с какво се занимава пастрокът ти — неочаквано попито Шрадер.
Без да забелязва промяната в изражението на Маккорд, тя се пресегна към бюрото и взе молив и чист лист, на които да си записва.
— Той работи за правителството и живее на гърба на данъкоплатците, също като нас.
— Може ли да се върнем към работата? — попита лейтенантът, но тонът му далеч не беше толкова рязък, колкото преди малко. Едва след минута Сам осъзна, че Мак може би се е притеснявал да не би наистина срещата й да е с друг мъж. Той беше детектив и инстинктивно щеше да търси обяснение за мотивите за действията на хората, което означаваше, че вероятно се е чудил дали не се е издокарала и дали не е споменала за коктейла само за да го държи в напрежение.
Прогонвайки бързо тези мисли, тя вдигна поглед към черната дъска, когато Маккорд посочи първото от имената в списъка.
— Какво ще кажеш за Джейн Сербинг? Тя твърди, че си е отишла вкъщи и си е легнала. Събудила се късно вечерта и гледала някакъв филм по телевизията. Добре ли проучихте алибито й? — попита той Шрадер и Уомак.
— Портиерът потвърди, че се е върнала у дома след дневното представление — обясни Стив. — Шофьорът, когото била наела, потвърди часовете, в които я закарал до дома й. Това, разбира се, не означава, че не е възможно да се е измъкнала по-късно през задния вход, че не е наела кола и че не е отишла сама в планината.
— Започнете щателна проверка на фирмите за даване на коли под наем, освен това проверете кога и къде е използвала кредитните си карти.
— Ще проверя и фирмите за шофьорски услуги… — кимна Шрадер.
— Какво… наела е шофьор, накарала го е да я закара в планината, да изчака, докато изприпка до хижата да гръмне Манинг, и после да я върне…
Шрадер се изчерви. Широкото му и страшно лице за момент придоби засрамено изражение и детективът зяпна в краката си, поклащайки изумено глава.
— Усетих каква глупост казах още преди да довърша изречението.
— Да продължим нататък — прекъсна ги Маккорд с усмивка. Шрадер много рядко изпадаше в подобни ситуации. — Какво ще кажете за Триш Лефковиц?
— Алибито й е желязно — каза Уомак.
— Жалко — сухо изрече лейтенантът и зачеркна името й. — Триш е достатъчно куражлия, че да застреля хладнокръвно човек и после да измие чашите и чиниите.
— От личен опит ли говорите, лейтенант? — попита Шрадер.
Сам се зарадва, че другите зададоха въпроса, ала докато чакаше да чуе отговора му, положи доста усилия да изглежда безразлична. Маккорд обаче се изсмя и потрепери.
— Не — категорично отвърна.
Сам му повярва. Искаше й се да не си беше помисляла такава глупост и да не беше казвала онова за масажа. Не само, че се влюбваше за пръв път, но и никога преди не бе изживявала нещо подобно с човек, с когото работеше.
С Мак се бяха споразумели как да се държат, докато не приключат с делото „Манинг“, а тя беше нарушила споразумението. Ала онова, което наистина влошаваше нещата, бяха причините, поради които бе настоял да сключат споразумението си. За съжаление на нея не й се вярваше, че той ще забрави лесно за нарушението на техния договор, поради което реши бързо да напусне кабинета му веднага щом срещата приключи.
— Следваща е Сибил Хейуд. Тя е достатъчно привлекателна, че да предизвика интерес у Манинг.
— Тя е ненормална! — каза Шрадер и се плесна по бедрото. — Още преди да започнем да разговаряме, тя ме накара да си кажа „рождените данни“. После пусна някаква си там компютърна програма за планетите ми и разни други такива проклети неща. Нарече тая глупост „астрологическа прогноза“.
— И какво? — попита Маккорд, като имаше предвид алибито на Сибил.
Шрадер обаче не го разбра и продължи да разказва:
— Тя каза, че има една млада жена, която ми е близка и която е в ужасна опасност, но не може да бъде спасена. Каза ми да не забравям, че този живот е само една спирка по пътя към следващия и че ще срещна тази жена отново.