— Знаеш ли — вбеси се Маккорд, — малко ми остава да заобиколя бюрото и да те спукам от бой.
Валенте впери поглед в лейтенанта и тихо, но заплашително изрече:
— Ами смятай се за поканен.
Саманта се напрегна още с размяната на първите реплики, ала след острите думи, вместо да се приближи към италианеца, Маккорд отиде до прозореца и се загледа навън.
— Но няма да го направя, защото сигурно щях да се чувствам по същия начин, ако бях на твое място. Сигурно и аз щях да реагирам по този начин, ако бях прекарал четири години в затвора само защото съм убил един надрусан боклук, при това при самозащита, и то със собствения му пистолет. Как ли щях да се чувствам, ако името на този наркоман бе Уилям Труманти Холмс? — Маккорд пъхна ръце в джобовете на панталоните си и се загледа в отражението на Валенте в прозореца. — Как ли щях да се чувствам, ако след като съм излязъл от затвора, съм започнал легален бизнес, а Труманти вземе, че ме набеди в опит за подкуп? Ако вземе, че накара някакви отрепки да се закълнат в съда и да лъжесвидетелстват срещу мен? — С периферното си зрение Сам зърна как Валенте небрежно се обляга на бюрото си и скръства ръце. Изражението му бе хладно и презрително, но не и заплашително. — Обвиненията за опит в подкупване са били само началото. Годините са минавали, ти все повече си преуспявал, а Труманти все по-отчаяно се е опитвал да насъска всички срещу теб. Намесил се е градският съд, после щатският, а най-накрая са се появили и федералните. Превърнал си се в заветната цел на съдебната ни система, а на всичкото отгоре не си нарушил нито един закон. — Маккорд мрачно се изсмя и добави: — Въпреки това не си мъченик. Окървавените тела на прокурорите, дръзнали да се изправят срещу теб, са оставали захвърлени в съдебната зала след всяко неуспешно дело срещу теб. С кариерите и репутациите им е свършено. И това е твоето отмъщение. Естествено, всичко това ти коства милиони, ала ти все още не можеш да възстановиш доброто си име. — Детективът бавно се обърна към Валенте и кротко попита: — Правилно ли съм схванал?
— Направо ще ме разплачеш — сряза го Майкъл.
Маккорд нищо не отвърна и Сам с интерес се загледа в двамата мъже. Все още бяха ловец и опасен хищник, все още бяха противници — дебнещи, напрегнати и агресивни — но засега и двамата се държаха почти любезно един с друг и запазваха примирието. Мак стоеше отпуснат с ръце в джобовете, а Валенте — скръстил ръце, небрежно облегнат на бюрото.
Двамата бяха установили неутрална зона помежду си от около три метра. Валенте вече не бе агресивен, но продължаваше да бъде неотстъпчив и неуслужлив, а Маккорд сякаш пресмяташе как да го накара да сътрудничи.
Мичъл изведнъж заговори с приятелски тон:
— Картинката ми е пределно ясна, знам какво се е случило и при останалите дела, но сега става дума за случая „Манинг“, моя случай, а тук вече ми се губят елементи от пъзела. Нека ти кажа какво смятам, че се е случило, и как точно си се забъркал, но ако сбъркам, поправи ме. — Валенте безучастно повдигна вежди, но поне беше готов да ги изслуша, защото трите минути отдавна бяха изтекли. — Смятам, че за пръв път си се появил на сцената на двайсет и осми ноември, когато си посетил тържеството, организирано от момиче, което си познавал преди много години. Мисля, че последния път, когато си говорил с нея, тя все още е била най-обикновена, никому неизвестна колежанка, а ти си бил младеж с тъмна брада, без никакви пари, който е работел в бакалията на леля си и е посещавал лекции в университета. Но след четиринайсет години всичко се е променило. Тя е голяма звезда на Бродуей, а ти си изключително богат и проспериращ мъж, но за съжаление с тъмно минало. На всичкото отгоре смятам, по-точно предполагам, че ти наистина си си „падал“ по нея. Така ли е?
Сам затаи дъх, очаквайки с нетърпение да види дали Валенте ще отговори, дали ще се съгласи да сътрудничи.
— Страшно при това — най-сетне отвърна Майкъл.
Сам едва не извика от радост, ала Маккорд спокойно продължи:
— На тържеството на двайсет и осми ноември тя не те е познала. Всъщност се е отнесла зле към теб — големия милиардер с лоша репутация. Въпреки това ти си се надявал да прекараш, макар и само две минути с нея. За съжаление тя почти не ти е отделила време. Докато все още си се чудел дали и кога да й кажеш кой всъщност си, тя се е отървала от теб, като те е запознала с приятелката си астроложка. А ето и най-страхотното в цялата история — ти отново си хлътнал по нея, нали?
Сам забеляза леката усмивка на Валенте и предположи, че италианецът смята твърдението на Маккорд за нелепо. Валенте обаче едва кимна и единственото предположение, до което Саманта стигна, бе, че италианецът неволно изразява възхищението си от желязната логика на противника си, който си позволява да направи такова смело предположение за един непознат мъж, особено пък е неговата репутация.