— Няколко дни по-късно — продължи Мак — си научил, че е катастрофирала и че е в болница. Знаеш колко обича крушите, защото преди години ги е купувала в магазина на леля ти. Затова си й изпратил кошница с круши и картичка, но си подписал посланието с единствените имена, с които тя е чувала да те наричат. Лий обаче не е получила картичката, защото тя попадна у нас. Няколко дни по-късно, когато актрисата вече си е у дома, ти си отишъл да видиш как е… — Той спря за миг и зададе въпрос: — Всъщност как я накара да те приеме в дома си, след като все още не е знаела кой си всъщност?
— Казах й, че съпругът й е взел назаем едни документи от мен и че искам да си ги прибера.
Маккорд се замисли за миг и отново попита:
— Истина ли е това?
— Не.
— Обаче номерът е минал — продължи Маккорд. — Нещата са се развили добре и когато ние се обадихме да кажем, че сме открили колата й, ти си бил там и си й предложил да отидете на мястото с твоя хеликоптер. И защо, по дяволите, да не й предложиш това? — запита се на глас Мак и сви рамене. — Тя ти харесва, ти все още не знаеш, че съпругът й е мъртъв, но нямаш какво да криеш. Именно заради това кацнахте с хеликоптера на пътя, където имаше толкова полицаи.
Дори след като разбра, че Манинг е мъртъв, продължи да се срещаш с нея, макар да знаеше, че полицията ще те погне. Въобще не си се притеснил, защото не си знаел, че ние имаме доказателство, макар че то се оказа неубедително. А ние попаднахме на картичката, която си изпратил на Лий Манинг и която щеше да уличи като главен заподозрян човека, който я е написал. — Маккорд се приближи до бюрото и разгледа картичката. — Но ти не си просто „някой“. Ти си жертва на личната вендета на Труманти и в мига, в който той е разбрал, че съществува такава картичка, заветната цел на живота му става да наблюдава смъртта ти на електрическия стол. И тогава се появявам аз — заяви лейтенантът, — избраният лично от Труманти експерт, чиято работа е да помогне на комисаря да те прати на стола.
Сам не можеше да види лицето на Мак, понеже той бе с гръб към нея, ала ясно виждаше изражението на Валенте. Италианецът отблизо изучаваше лейтенанта, без дори за секунда да го изпуска от поглед.
Маккорд внезапно приключи речта си:
— Няма да отменя наблюдението над теб и госпожа Манинг, нито ще спра да подслушвам телефоните ти. Не мога да рискувам да дам възможност на Труманти да ме смени с някого, който да му свърши мръсната работа. Най-доброто, което мога да направя в момента, е да ти върна картичката до Лий Манинг като жест на добра воля с молба за примирие.
— Колко копия направи? — невъзмутимо попита Валенте.
— Шест. Те са при мен и ще останат при мен, освен ако не се окаже, че съм направил непростима грешка и че ти наистина си убил Манинг. За момента това е най-доброто, което мога да направя. Съжалявам, но ще ти се наложи да живееш с това.
Вместо да отвърне, Валенте натисна един бутон на бюрото си и внезапно се отвори малък стъклен панел. Отвътре светнаха малки червени лампички.
— Мога да живея с това — рече Валенте и извади аудиокасета от скрития касетофон, — стига ти да можеш да живееш с това.
Маккорд сви очи и го изгледа.
— Просто от любопитство, какво възнамеряваш да правиш с нея?
— Ще остане при мен, освен ако не промениш мнението си и не решиш, че аз или Лий Манинг сме убили Логан.
Едва преди ден Маккорд нямаше да повярва на нито една дума, изречена от Майкъл Валенте. Сега лейтенантът се довери на бившия си враг и възхитено възкликна:
— Хубав трик!
Сам прехапа устни, за да не се засмее.
— Сега трябва да поговорим за госпожа Манинг, защото съм на мнение, че убиецът на господин Манинг е бил свързан с него и се е интересувал от финансите му. Естествено, можеш да присъстваш на разговора ни с нея.
— Естествено — сухо отвърна Валенте и извади нов мобилен телефон от шкафчето на бюрото. Погледна го за миг, сякаш никога преди не го е виждал, после го включи.
— Нов телефон? — запита Маккорд и се усмихна.
Валенте го погледна възмутено, като че ли отговорът бе очевиден.
— Един от многото — потвърди и набра някакъв номер.
— Предполагам, че всичките са най-модерните и последните модели в дигиталните технологии, за да ни е трудно да ги подслушваме. Освен това сигурно са на името на друг човек.
— Сега ми е ясно как си станал лейтенант — изненадано възкликна Валенте, сетне заговори на някого по телефона: — О’Хара Лий може ли да говори по телефона в момента? — Докато чакаше бодигардът да извика Лий на телефона, той обясни на полицаите: — Лий в момента е в театъра на репетиция, но сигурно вече е свършила. Тази вечер тя ще…