— Лий?
Клепачите й трепнаха и две аквамаринени езера светнаха. Майкъл почувства такова божествено и удивително облекчение, че не можеше да продума от щастие, затова леко обърна тялото й настрани и развърза ръцете й. После отново я накара да легне по гръб и се взря в очите, които бе обичал през целия си живот.
Лий замаяно гледаше лицето му, прегърна го през врата и плъзна пръсти в гъстата му черна коса.
— Здрасти — треперливо прошепна тя. — Как мина денят ти?
Майкъл опря чело в нейното, раменете му се разтресоха от смях, а очите му се насълзиха от облекчение.
— Както обикновено — успя да изрече, — но вече всичко се оправи.
До вратата Сам се облегна на стената. Пистолетът се люлееше в отпуснатата й ръка, а погледът й отбягваше тялото на Джейн Сербинг. Да вижда трупове и да залавя убийци бе професията й. Но, господи, съвсем друго бе тя да е убиецът. Маккорд не бе имал добра позиция за стрелба, ала Сам беше стояла на входа и без колебание бе застреляла полудялата жена в мига, в който Сербинг беше стреляла срещу Майкъл.
Мак провери дали Джейн има пулс, сетне се изправи и се приближи до Саманта.
— Госпожица Сербинг вече няма да може да се появява пред публика. Добър изстрел, Сам.
— Нямаше начин да не я уцеля — унило промълви тя и повдигна лице към него, — беше само на няколко метра от мен.
Мичъл усети тъгата в гласа й, притегли я към себе си и плъзна ръка по талията й.
— Сещам се само едно нещо, от което ще ти олекне.
— Кое е то?
— По-добре тя, отколкото ти. Всички се чувстват така, когато им е за пръв път. С малко късмет ще ти е и за последен.
Тъкмо в този момент Шрадер нахлу в стаята и объркано спря.
— Абе, вие в престрелка ли участвахте или в оргия? — попита той, поглеждайки ту завързаните глезени на Лий, ту сгушената в прегръдките на Маккорд Сам. — Виждам четири влюбени птички, но не и труп. Някой да е виждал тялото на убитата?
— Ей там е — тихо рече Мак.
Шрадер веднага се досети по тона му, че Сам е застреляла лудата. Той се приближи, заобиколи тялото на Сербинг, огледа лицето й и тихо подсвирна:
— Уха! Ама че прическа! — После се върна до Сам, която вече се бе отдалечила от Мак, потупа я по рамото и успокоително й каза: — Чуй ме, Литълтън, направила си й услуга. Тя и без това нямаше да иска да живее с тази прическа. — Когато младата жена се усмихна, той се обърна към леглото, където Майкъл Валенте развързваше глезените на Лий Манинг. — Добър вечер, господин Валенте. Добър вечер, госпожо Манинг — учтиво поздрави той.
Валенте не му обърна внимание, ала Лий искаше бъдещият й съпруг да е в добри отношения с полицията, затова приветливо отвърна:
— Добър вечер, детектив Шрадер. Как сте?
— Добре съм си. Сигурно ще се радвате да разберете, че колегите долу са заловили преследвача ви. Той се е съгласил да се подложи на терапия, но въпреки всичко ще го държим под око.
Доволен от посещението си на местопрестъплението, Шрадер тръгна към вратата, напъха ръце в джобовете на панталоните си, после се спря и погледна отново към актрисата.
— Между другото шофьорът ви е ранен и е получил сърдечен пристъп, но лекарите казаха, че ще се оправи. Икономката е със сериозно сътресение и в момента й преливат кръв.
Лий се изправи на треперещите си крака, като внимаваше да не поглежда към тялото на Джейн Сербинг.
— Ще отида заедно с тях в болницата.
— Естествено, че ще отидеш — заяви Майкъл и я подкрепи, докато вървеше по коридора. — И докато си там, ще ти направят рентгенови снимки.
— Бременните жени не трябва да се облъчват с рентгенови лъчи — обясни му Лий.
Той се ухили щастливо, но поклати глава:
— Не е ли прекалено рано да правиш изводи?
— Може би за другите жени щеше да е рано, но за мен не е.
— Защо?
Тя също поклати глава и се усмихна:
— Заради теб.
— В такъв случай ще се наложи да побързаме със сватбата. Лий се засмя:
— Трябваше да се досетя, че ще кажеш нещо такова. Майкъл я спря, придърпа я към себе си и силно я прегърна.
Мислеше си как Лий бе накарала Джейн да си признае, че е убила Логан, само и само да отвлече вниманието на побърканата си колежка от него самия.
— Ти окова сърцето ми във вериги.
Седемдесет и трета глава
В дневната Маккорд разказа събитията от последния час на Уомак и Шрадер, докато всички чакаха криминалистите. Входната врата зееше отворена и навсякъде имаше униформени полицаи, затова той понижи глас, ала Сам въпреки всичко го чуваше, нищо, че седеше на близкия диван и си водеше бележки за доклада, който трябваше да пише.