— Кой е служителят? — попита Уомак.
— Труманти.
— О, майната му! — изпсува Стив. — Опасявах се, че ще кажете това име.
Мак само сви рамене и заяви:
— Когато кметът зае поста си, Труманти вече беше комисар на полицията, така че Еделман не е политически обвързан с него. След като му кажа онова, което знам, новият ни кмет може би ще се опита да избегне публичния скандал и замесването на полицията. Той също може да пожелае да разследва действията на комисаря вътре в участъка. Убеден съм, че веднага ще поиска оставката на Труманти, но аз няма да се задоволя с това.
Мак млъкна и Уомак попита:
— Какво точно искаш, лейтенант?
Той го погледна изненадано, сякаш отговорът бе очевиден:
— Искам цял свят да научи за отмъстителността на Труманти!
— Какво точно е направил Труманти?
— Не ти трябва да знаеш. — Мак внезапно млъкна, понеже криминалистите пристигнаха, и отиде да разговаря с екипа.
— Ей, лейтенант, имаме право да знаем — настоя Шрадер. — Имам правото да знам всичко, което знаеш и ти. Трябва да сме наясно с какво точно си имаме работа.
Сам колебливо погледна към прозореца. Разбираше защо Маккорд иска да предпази детективите си от информацията, която знаеше, но също така разбираше и защо Шрадер и Уомак имаха правото да знаят всичко. Единственото, което й убягваше, бе причината, поради която желаеше да сподели с тях цялата истина. Дали искаше да им каже всичко, защото Шрадер и Уомак бяха прави, или защото не можеше да понесе мисълта, че ще помислят решението на Мак за нелоялно и неетично. Той не й бе забранил да им разкаже какво се е случило в действителност между Валенте и Труманти, затова тя реши да сподели историята за убийството, извършено при самозащита от италианеца. Разказа им и за последвалото отмъщение на полицейския комисар. Шрадер и Стив бяха потресени и отвратени.
За беда, още щом се обърна и погледна тримата си колеги, Мак веднага разбра, че Сам им е разказала всичко.
— Казала си им… — в гласа му се долавяше отвращение и разочарование.
Сърцето й се сви от мъка и болка, когато зърна изражението му, ала тя леко и спокойно кимна:
— Трябваше да знаят истината и какво смяташ да правиш оттук нататък.
Той остро изгледа детективите и безцеремонно заяви:
— Сега, когато всички сте наясно с историята, трябва да знаете, че това не променя нищо. Заповедта ми остава в сила. Нямам нужда от подкрепата и лоялността ви. Настоявам просто да стоите настрана, когато битката започне. Искам още утре да се върнете към нормалния си живот и да си затваряте устите. Този случай и всичко, свързано с него, е поверително. Ясно?
Шрадер кимна с неохота, после Мак погледна Сам и ледено процеди:
— Това е заповед. Недей да я бъркаш с молбата!
Сам нямаше никакво намерение да се подчини и ако се наложеше, щеше да предложи подкрепата си на Мичъл Маккорд. Нямаше да се поколебае да избере между него и кариерата си. Изведнъж осъзна, че кариерата й в полицията нямаше никаква стойност, ако трябваше да потъпква етиката, и бе много по-маловажна от чувствата й към този силен и честен мъж, когото обичаше и който бе готов да рискува всичко в името на истината.
— Няма да я объркам — тихо отвърна тя.
Мак кимна студено — очевидно мислеше, че Сам ще се подчини. После каза:
— Отивам да се обадя на кмета. Когато си тръгнете, няма да давате изявления за пресата.
Той отиде в кухнята и остави тримата детективи сами и замислени. Най-сетне Шрадер проговори:
— Останах с впечатлението, че той иска да си отидем.
Сам имаше същото усещане, но й се искаше да поостане и да разбере какво е казал кметът.
— Хайде, Литълтън. Ще му отнеме час, докато открие кмета — подкани я Стив, когато тя се поколеба и се забави във фоайето, вперила поглед към кухнята. — Вече и без това ти е много сърдит. Хайде да те измъкнем оттук, преди да те понижи и да те прати да патрулираш.
— Не ми е много сърдит — уплашено промърмори Саманта, докато обуваше елегантните си и неудобни велурени обувки. Докато стоеше наведена, усети погледа на младия полицай, оставен на пост пред асансьора. Момчето сръга с лакът партньора си и двамата зяпнаха дългите й крака.
Уомак също наблюдаваше Литълтън, ала мислеше за настроението на лейтенанта.
— Мисля, че ти е сърдит. Единственото, което ти спаси кожата, бе това, че спаси живота му в престрелката.
— Ами… — оспори думите му Шрадер, докато се качваха в асансьора. — Маккорд не й е сърдит, просто е много съсредоточен в онова, което трябва да направи. Той е като товарен влак, носи се без спирачки и задръжки.