— Нищо. Само питай Холанд или другите момчета в Осемнайсети, и те веднага щети кажат, че изглеждаш супер. Е, разбира се, останалите жени в управлението са много по-възрастни от теб и са към стокилограмови, така че за сравнение и дума не може да става.
Сам поклати глава с възмущение, но се почувства облекчена. Следващите думи на Шрадер обаче я шокираха и вбесиха още повече.
— Като толкова много искаш да знаеш, ще ти кажа истината. В централата се носят слухове, че имаш връзки, влиятелни приятели или нещо такова.
— Колко типично! — отвърна тя. — Щом една жена започне да напредва в кариера, предназначена традиционно за мъж, на вас, мъжете, ви е много по-лесно и приятно да припишете успеха й на всичко, ама на всичко друго, но не и на способностите й.
— Е, твоите са дори в излишък — отново я изненада той, ала преди Сам да успее да каже нещо, Шрадер вече слушаше конското на Холанд, че толкова дълго е задържал отворена линията по служебния си мобилен телефон.
— Да, сър, капитане, знам… може би около пет минути. Да, сър, но детектив Литълтън направи откритие и си помислих, че ще искате да чуете за него.
Шрадер беше по-старши от нея, освен това беше назначен като неин надзирател, затова Сам реши, че ще си припише заслугата за разкритието й. Най-малкото очакваше, че той ще пожелае лично да съобщи добрата новина на шефа им. Затова се изненада, когато Шрадер й подаде мобилния си телефон и й намигна:
— Холанд се закани, че ако не е важно…
Когато приключи с разговора, Сам не се и съмняваше, че новината й е оправдала скъпия разговор.
Всъщност Холанд беше решил, че е необходимо и разумно да се впрегне целият свободен персонал и всички средства на нюйоркската полиция в разследването.
— Е? — попита я Шрадер с разбираща усмивка. — Какво каза капитанът?
Тя му върна телефона и преразказа набързо разговора си с Холанд.
— В общи линии, че госпожа Манинг ще получи такова съдействие от полицията в Ню Йорк при издирването на съпруга си, каквото не е и сънувала.
— Или желала — мрачно довърши Шрадер. Той погледна към третия етаж на болницата и добави: — Тази жена е дяволски добра актриса! Успя да ме заблуди.
Саманта проследи погледа на партньора си и намръщени призна:
— И мен.
— Горе главата — успокои я той. — Току-що зарадвахме шефа и сега той сигурно говори с комисар Труманти, и му оправя настроението. До довечера Труманти ще е съобщил на кмета, който също ще умре от щастие. Най-трудно ще е опазването на тайната. Ако федералните надушат, ще се опитат да ни отнемат собственото ни разследване. От години се опитват да заковат Валенте по най-различни обвинения, но не успяват. Няма да са особено доволни, ако полицията в Ню Йорк се справи по-добре от тях.
— Не е ли малко рано за този ентусиазъм? Ако Логан Манинг е жив и здрав, оставаме с пръст в уста.
— Права си, но нещо ми подсказва, че това няма да се случи. Време е за обяд — смени внезапно темата Шрадер, поглеждайки към електронния часовник на таблото на колата. — Дължа ти извинение за това, че се присмях на теорията ти. Нека те черпя един бургер.
Необикновеното му предложение я подтикна да изяде два сандвича. Партньорът й бе много стиснат и постоянно бе прицел на подигравки заради тази своя слабост. За двата дни, през които бяха в планината, Саманта вече на няколко пъти го черпеше с кафе и чипс от машините в болницата. Заради това и заради отношението му към теорията й по-рано тя реши да си отмъсти и подметна:
— Дължиш ми вечеря, ароматна пържола с вкусна гарнитура…
— Не се и надявай.
— Зная къде точно да отидем. Но първо трябва да се свържем с местните власти. Така нареди капитан Холанд.
Шеста глава
Лий не можеше да понесе мисълта дори да опита закуската и нито пък имаше сили да спори със сестрата, затова скри храната в чекмеджето на нощното шкафче. Облегна се на меките възглавници и се замисли за онова, което детективите й бяха разказали. След няколко минути взе решение и се обади на секретарката си.
Още при първото позвъняване Брена вдигна телефона в апартамента на Лий, намиращ се на Пето Авеню.
— Има ли новини за господин Манинг? — попита тя, още щом я увери, че самата тя се чувства добре.
— Не, не още — отвърна тя, опитвайки се да не показва колко е отчаяна. — Имам нужда от някои телефонни номера. Не са в компютъра. Записани са в малък бележник, който е в дясното чекмедже на бюрото в спалнята ми.
— Добре. Кои номера? — попита Брена и тя си представи как оправната блондинка грабва химикалка, за да запише всичко.