— Ясно. Мога ли да попитам как изглеждаш?
— Изглеждам добре.
— И по лицето си нямаш синини или нещо друго? Притеснявам се заради камерите.
— Имам нужда от това публично появяване, без значение как изглеждам.
Триш замълча в знак на несъгласие, но усети, че е безсмислено да я разубеждава. Затова просто рече:
— До утре вечер.
Осма глава
Телефонните разговори изтощиха Лий, но поне бяха ангажирали мислите й. Когато загаси лампата обаче, въображението й се развихри, измъчвайки я с образи на пострадалия Логан някъде в студената планина. Виждаше го завързан на стол, изтезаван от извратен преследвач… Виждаше го премръзнал до смърт в колата си… с посинели устни и изцъклени очи.
Неспособна да прогони тези образи, се опита да потъне в уюта на спомените. Припомни си скромната им сватба пред отегченото длъжностно лице. Лий беше с най-хубавата си рокля и бе закичила цвете в косата си, а Логан стоеше до нея самоуверен и красив въпреки вехтия си костюм, който носеше.
Баба й не бе успяла да събере пари за самолетния билет, за да присъства на сватбата, а майката на Логан бе толкова против брака им, че й съобщиха след церемонията. Ала въпреки всичко това — въпреки бедността и липсата на приятели и истинско семейство, въпреки неясното бъдеще, двамата бяха безкрайно щастливи и оптимистично настроени в сватбения си ден. Вярваха един в друг. Обичаха се. През следващите няколко години това бяха единствените им ценности — бракът и любовта.
Образи на Логан преминаваха пред очите на Лий като диапозитиви… Логан, в деня на първата им среща — млад, много слаб, но елегантен и изтънчен, прекалено мъдър за възрастта си. Беше я завел на симфоничен концерт. Преди никога не бе ходила да слуша симфоничен оркестър и когато за секунди музиката спря, Лий изръкопляска прекалено рано, решила, че това е краят на концерта. Спомни си убийствените погледи на мъжа и жената от предния ред, които се бяха обърнали възмутени, спомни си и унижението, което изпита. Логан обаче не остави случилото се да отмине просто така. В антракта заговори възмутената двойка и по обичайния си чаровен начин ги попита: „Не е ли чудесно, когато човек открива за пръв път нещо прекрасно? Вие помните ли как се чувствахте, когато за пръв път в живота си посетихте симфоничен концерт?“
Възрастните хора се усмихнаха.
— На мен въобще не ми хареса първия път — призна мъжът. — Родителите ми имаха билети за целия сезон и ме накараха да отида с тях. Мина доста време, преди да се науча да харесвам тази музика.
По време на антракта мъжът ги почерпи с шампанско, за да отпразнуват първия симфоничен концерт на Лий.
Скоро тя откри, че Логан лесно се справя със снобите, с надменните и критично настроените хора. Съпругът й умееше да ги обезоръжава с чара и добротата си, дори ги превръщаше в свои приятели. Майка му често обичаше да казва, че „заместител на класата няма“. А Логан имаше класа дори в излишък, беше в кръвта му.
На втората им среща той предложи на Лий да избере какво да правят. Тя реши да го заведе на неизвестна театрална пиеса, написана от млад драматург на име Джейсън Соломон. Логан задряма по време на третото действие.
По това време Лий следваше театрално изкуство в Нюйоркския университет и затова успя да издейства достъп зад кулисите.
— Хареса ли ви пиесата? — попита ги Джейсън, след като му се представиха.
— Много — отвърна тя заради доброто възпитание и заради любовта си към всичко, свързано с театъра. Всъщност смяташе, че драматургията е добра, изпълнението — посредствено, режисурата — слаба.
Доволен, Джейсън се обърна към Логан за повече похвали:
— На вас хареса ли ви?
— Не разбирам от театър. Лий е експертът в това отношение. Тя е студентка по театрално изкуство в университета на Ню Йорк. Може би, ако майка ми бе гледала пиесата, щеше да ви каже нещо повече. Мнението й е по-меродавно от моето в тази област.
Обиден, Джейсън надменно попита:
— А каква е майка ви, че мнението й да е толкова важно? Да не е известен драматург или театрален критик?
— Не, но в обкръжението й се въртят няколко известни меценати на изкуството.
Тогава Лий не разбра, но после се досети, че всъщност Логан подмамваше Джейсън с намеци за евентуално спонсорство. Това, което знаеше със сигурност обаче, бе, че пиесата е добра, а изпълнението — слабо.