— Доведете майка си да гледа пиесата. Кажете ми кога ще дойдете и ще ви осигуря билети за първия ред — обеща Джейсън.
Когато си тръгнаха от театъра, Лий попита Логан:
— Смяташ ли, че майка ти ще хареса пиесата му?
Той се засмя и я прегърна през раменете.
— Майка ми няма да стъпи в този театър, освен ако Ню Йорк не е обхванат от пожар и това е единствената безопасна сграда.
— Тогава защо заблуди Джейсън Соломон?
— Защото ти си талантлива актриса, а той е драматург, който отчаяно се нуждае от добър актьорски състав. Хрумна ми, че може да минеш другата седмица, ако дотогава не са свалили пиесата, и да му предложиш помощта си.
Зарадвана от похвалата му и разсеяна от докосването му, Лий все пак отбеляза:
— Ти дори нямаш представа дали съм талантлива или не.
— Напротив. Съквартирантката ти ми каза, че си. Освен това ми каза, че си нещо като феномен и че целият факултет ти завижда.
— Дори всичко това да е истина, а то не е, Джейсън Соломон не би ме наел. Нямам никакъв опит.
Логан се засмя:
— Като гледам каква е сградата и с какви актьори работи, той не може да си позволи да наеме опитни актьори. Освен това казах „да предложиш помощта си“, тоест безплатно. След това вече ще имаш опит.
Въобще не бе така лесно да се влезе в този бизнес, ала Лий вече се влюбваше в Логан Манинг и не искаше да разваля вечерта със спорове.
Пред театъра взеха такси и когато шофьорът се съсредоточи в пътя, Логан отново я прегърна през раменете и я целуна за пръв път. Беше прекрасна целувка, която не само замая Лий, но й подсказа, че приятелят й е много по-опитен от нея и в това отношение.
Изпрати я до едностайния, мрачен апартамент на петия етаж в сграда на Грейт Джоунс Стрийт, който тя делеше със съквартирантка. Пред вратата я целуна отново, дълго и страстно. Когато я пусна, на Лий, която сякаш летеше в небесата, й стана ясно, че няма да може да заспи до зори. Остана облегната на вратата, заслушана в стъпките на Логан. Когато те заглъхнаха, тя също слезе на улицата.
След представлението Логан не я заведе на вечеря, което беше пропуск, над който щеше да мисли по-късно, но в момента беше щастлива и гладна като вълк. Магазинът беше на ъгъла, един-два входа през нейния, беше денонощен и Лий тръгна натам.
„Анджелини Маркет“ беше тесен, но много дълъг, с поскърцващ под, мъждива светлина, остра миризма на туршия и осолено телешко, разнасяща се от щандовете за деликатеси, наредени покрай лявата стена на магазина. Дървени щайги с храни и напитки бяха струпани в центъра и оставяха пътечка, широка едва една-две крачки. Хладилниците и фризерите се намираха в дъното на помещението. Магазинът предлагаше превъзходни италиански макарони и деликатеси, както и вкусни домашно приготвени пици.
Лий взе от фризера последната пица със скариди и я пъхна в микровълновата фурна на магазина, после отиде до щайгите да си потърси круши.
— Откри ли си пицата със скариди? — попита госпожа Анджелини, застанала зад касовия апарат.
— Да, сега я топля. Във фризера имаше само една — рече Лий и забеляза една щайга с круши. — Винаги взимам последната, имам късмет — добави, но всъщност си мислеше за Логан, не за пицата.
— Не си чак такава късметлийка — рече госпожа Анджелини. — Винаги приготвям само по една пица със скариди. Правя ги само за теб. Никой друг не си купува от тях.
Лий вдигна поглед. Държеше по една круша във всяка ръка.
— Наистина ли? Много сте мила, госпожо Анджелини.
— Не си взимай от тези круши. Отзад имаме по-хубави. Фалко ще ги донесе. — Тя извика нещо на италиански.
След минута Фалко излезе от склада. Носеше престилка над ризата и дънките си, а в ръка държеше малка торбичка. Подаде я на майка си и италианката извади от нея две големи круши.
— Тези са за теб — каза тя на Лий. — Най-хубавите са.
Лий извади стоплената си пица от фурничката, пъхна я в картонената й кутия и се запъти към касата. На плота стояха двете круши, толкова големи и лъскави, че приличаха на полирани.
— Винаги сте толкова мила с мен, госпожо Анджелини — рече тя опитвайки се да бъде любезна с изстрадалата италианка. Най-големият син на госпожа Анджелини, Анджело, беше убит в схватка между някакви банди, а най-малкият, Доминик, беше далеч, в някакъв колеж. Съквартирантката на Лий, която беше родена и израсла в Ню Йорк, й каза, че да бъдеш далеч в колеж, в този квартал означава да си в изправително училище или в щатски затвор.
Скоро след като Доминик заминал, Фалко започнал да помага на майка си в магазина. Съквартирантката на Лий й бе доверила, че Фалко е лежал в „Атика“ за убийство.