— Не се обвинявай — загрижено я прекъсна Брена.
Лий не можеше да спре, но реши да не изказва притесненията си на глас, за да не тревожи приятелката си.
След още два часа търсене, при положение че завиваха, винаги щом на Лий нещо й се стореше познато, все още всичко наоколо й се виждаше ново. Отчаяна, тя започна да оглежда всички отбивки, дори и частните алеи, с надеждата да зърне хижата, за която бе говорил съпругът й. Беше готова да провери всяка пътека, ала снегът не позволяваше това да стане.
На няколко пъти за малко да заседнат в преспите, но Брена се оказа опитен и умел шофьор, което симпатичната блондинка обясни с уменията, придобити във фермата на родителите й. Внимателното шофиране на Брена и промяната във времето бяха единствените хубави неща в този отчайващ за Лий ден. След като обядваха, слънцето се показа. За около час тежките оловносиви облаци се отдръпнаха, небето блесна с красивия си лазурен цвят, а температурите се покачиха и снегът започна да се топи.
Освен чисти дрехи Брена беше донесла на Лий и чанта с неща, които щяха да са й необходими. Слънчевите очила бяха особено полезни, за да прикрива сълзите.
— Ако искаш да стигнеш навреме за пресконференцията в града — рече Брена, — скоро трябва да обърнем и да се връщаме.
Лий я чу, но оглеждаше една стръмна пътека.
— Намали — възбудено извика и Брена настъпи спирачката, принуждавайки мощната кола да запълзи. — Там долу има къща, виждам покрива. — Успя да зърне покрива на голяма стара къща, но той бе зелен, а Логан я бе предупредил, че хижата на тяхното място е мъничка, с три стаи и с покрив, покрит със сиви плочи. — Не е тя — унило рече и освен мъката изведнъж я обзе и гняв. — Не виждам хеликоптерите, които комисар Труманти обеща да изпрати днес. Какво чака, лятото ли?
— Може да има вертолети — нежно я успокои Брена, — но ако са отвъд съседното възвишение или след завоя, не можем да ги видим.
— Ти сигурна ли си, че мобилният ти телефон е включен? Секретарката търпеливо й припомни, че вече няколко пъти й е отговорила положително на същия въпрос.
— Напълно. Дори го проверих, когато спирахме да отидем до тоалетна.
— Искам да се обадя на детектив Шрадер и на Литълтън. Оставих съобщения на гласовите им пощи, за да ме търсят на този номер, но може би не са ги получили.
— Телефонът е в чантата ми на задната седалка — каза Брена и докато шофираше, се опита да я достигне, но не успя. — Ще отбия да го взема — добави и погледна в огледалото за обратно виждане.
— Не, аз ще го взема — рече Лий. — Продължавай напред.
Пое дълбоко дъх заради болката в ребрата и бавно и несигурно се извъртя, за да вземе телефона. Ръцете й трепереха, докато набираше номера.
Детектив Шрадер вдигна веднага.
— Имате ли новини за съпруга ми? — попита тя, без да губи време.
— Не. Ако имахме, щяхме да се свържем с вас на телефона, който сте дали в съобщението си. Къде се намирате в момента?
— В планината, опитваме се да открием пътя, по който се движех в събота.
— Имахте ли късмет?
На Лий й бяха необходими няколко секунди, за да събере сили да отговори на въпроса на полицая:
— Нямам представа къде съм се намирала тогава или къде е трябвало да отида.
Вместо да направи някаква забележка, Шрадер каза:
— В съобщението, което сте ни оставили сутринта, споменавате за пресконференция. Все още ли смятате, че тя ще се състои?
Лий му каза, че няма намерение да отменя пресконференцията, и тогава детективът й съобщи, че полицейският художник е готов със скицата и тя може да бъде предадена на медиите.
— С детектив Литълтън можем да дойдем довечера и да я донесем. Ще е добре при вас да има представители на полицията…
— Не се бях сетила за това. Благодаря ви за предложението, но предпочитам да останете тук и да продължите издирването на съпруга ми.
— Двамата с партньорката ми можем да дойдем за срещата с пресата и след края й да се върнем тук.
— В такъв случай, благодаря ви. Само още нещо — бързо добави тя, — комисар Труманти ми каза, че ще изпрати хеликоптери, за да помогнат в търсенето, но още не съм видяла нито един.
— Два вече са във въздуха от пладне, утре ще пристигнат още, но преди да се стопи снегът, те няма да могат да обхванат по-голяма територия. Проблемът е, че снегът е покрил покривите на къщите и от въздуха всичко изглежда еднакво, затова в момента летят бавно и ниско.
— Не знаех това — рече Лий, но не успя да прикрие разочарованието си. Дори природата беше срещу нея.