— Малко червило няма да ти навреди — отбеляза Триш и й подаде пудрата, огледалцето и червилото, които бе донесла.
— Само ще си среша косата — разсеяно рече Лий, позаглади гънките върху черния си панталон и пуловера. — Добре, готова — каза след миг, когато свърши с разресването на косата си. Триш и Брена застанаха от двете й страни и трите влязоха в дневната. Едва преди шест вечери стаята беше пълна с весели, усмихнати хора, дошли да отпразнуват един от щастливите дни в живота й. Сега беше пълно с непознати, дошли да любопитстват, да надничат, да се ровят в зловещите подробности на този кошмар. Лий не познаваше никого, с изключение на детективите Литълтън и Шрадер.
— Как се чувствате, госпожо Манинг? — извика един от репортерите.
— Дайте ни секунда да се настаним — прекъсна го Триш.
Тя бе поставила кресло пред камината. Лий уморено се отпусна в него, но не защото не можеше да стои на крака, а защото изведнъж бе започнала да трепери. Присъствието на репортерите и фотографите в дома й някак правеше изчезването на Логан още по-ужасно, още по… по-истинско. Вдигна глава, погледна събралите се непознати и изрече:
— Благодаря на всички, че се отзовахте…
Думите й сякаш отприщиха залп от въпроси:
— Знаете ли нещо за съпруга си? Верен ли е слухът, че мъжът ви е отвлечен? Полицията знае ли кой ви избута от пътя? Как се чувствате? Вярно ли е, че сте били пред развод? Какви мерки взима полицията? Имат ли заподозрени? Кой ви откри на пътя онази вечер? Инцидент ли е случилото се или е посегателство срещу вас? Кога смятате да се върнете на сцената?
Лий вдигна ръка, за да спре въпросите:
— Моля ви, просто изслушайте всичко подред. Ще разказвам колкото се може по-бързо. — В настъпилата тишина се чуваше само приглушеното бръмчене на камерите. Лий разказа защо е отивала в планината в неделната вечер, описа и катастрофата. — Както вече ви е известно, полицията не знае кой ме е спасил, но скицата на неизвестния мъж вече е готова и ще ви я покажем сега.
— Защо полицията не може да открие колата ви?
— Ще дам възможност на полицаите да ви обяснят — Лий с мъка изрече последните думи, прилоша й и й се зави свят. Опита се да спре погледа си върху Шрадер и видя как той й кимна в знак, че ще се оправи с пресата. — Поканих ви тук не само за да отговоря на въпросите ви, но и за да помоля за помощта ви. Моля ви да публикувате снимката на мъжа. Той знае къде е мястото на инцидента, а където и да е било това, то е близо до мястото, където трябваше да се срещна със съпруга си. Освен това ще ви дадем и описание на колата на мъжа ми… — Тя отново замълча. Чувстваше се странно, беше замаяна. Едва успя да вдигне глава и да погледне Литълтън за помощ. Младата инспекторка стоеше край нея и я наблюдаваше със смесица от напрежение и любопитство. — Бихте ли дали на тези хора описанието на колата на Логан?
— Да, разбира се, госпожо Манинг — отвърна Саманта, привличайки светналите погледи на мъжката половина от компанията.
Шрадер и Литълтън поеха разказа и в следващите десет минути отговаряха на въпросите на журналистите. Лий слушаше внимателно и през цялото време стискаше страничните облегалки на креслото. Стаята бавно се въртеше и се кривеше ужасно пред очите й.
Притисна треперещи пръсти към челото си тъкмо когато един от репортерите неочаквано се обърна към нея:
— Госпожице Кендал, имате ли представа защо съпругът ви може и да не желае да бъде открит? Да не би да е заради проблеми в бизнеса или…
Тя се намръщи:
— Това е нелепо.
— Как ще коментирате слуховете, че бракът ви не е бил толкова идеален, както искахте да убедите обществото? Всъщност има ли замесена друга жена?
Лий мобилизира всичките си сили и впери поглед в мъжа:
— Съпругът ми е добър човек и ми е верен. Не виждам причина да хвърляте петно върху репутацията му или нарочно да ме обиждате и унижавате в такъв момент, спекулирайки със слухове и грозни лъжи.
В този миг Триш Лефковиц реши, че е време да сложи край ма пресконференцията:
— Хайде, колеги, това е за тази вечер. Благодаря, че се отзовахте. Госпожица Кендал има нужда да си почива.
Някои от репортерите се опитаха да зададат още въпроси, ала тя строго заяви:
— Повече никакви въпроси. Когато имаме нова информация, ще се свържа с вас и ще ви я съобщя. — Подчерта думите си с жест — отиде до вратата на дневната и протегна ръка, за да подкани всички да напуснат. Насъбралите се започнаха да изключват и да прибират камерите, диктофоните и малките си касетофончета, след което заизлизаха от апартамента.