Лий кимна и погледна Хилда, която й поднесе две купички.
— Какво е това? — попита тя, зяпнала купичката, пълна с нещо гъсто и бяло. В по-малката купичка имаше отвратително изглеждащи кафяви бучки, от които й се повдигна.
— Това е корнфлейкс, а това сушени сини сливи. Нали господин Манинг каза, че вече това ще закусвате. — Лий продължи да я гледа неразбиращо и Хилда добави: — В неделя сутринта, преди да излезе за планината, той ви го каза.
Болезнено — сладостният спомен внезапно измести настоящето. „Повече никакви круши. Ти си пристрастена. Отсега нататък си само на корнфлейкс и сини сливи.“
Преди да осъзнае какво прави, Лий обгърна с ръце купичките, склони глава на масата и се разхлипа. Раменете й се тресяха от плач, но тя не можеше да спре, чувстваше се безпомощна. Когато се поуспокои, засрамено извърна глава и избърса сълзите си. Все още извърната настрана, тя протегна към Брена ръка с отворена длан. Притеснена, блондинката веднага разбра и сложи едно от хапчетата на доктор Уинтърс в ръката й.
— Съжалявам — рече Лий и на тримата.
Хилда, Джо и Брена я гледаха така съчувствено, че тя с мъка преглътна сълзите си.
— Ще ви приготвя обичайната закуска — рече немкинята и както винаги се опря на кухненските дела, които винаги внасяха ред в един иначе лишен от ред свят.
— Мисля днес да хапна това — каза Лий, отново придържайки се към суеверието си.
В същия момент телефонът пак иззвъня и докато тя започваше закуската си, Брена стана да вдигне.
Тринайсета глава
Лий отново се втренчи в стенния часовник и се насили да изяде поне малко от закуската си, докато се чудеше колко ли време ще отнеме на Шрадер и Литълтън да определят дали щатският полицай е бил прав и дали наистина е открил мястото на катастрофата.
В съседната стая, превърната в кабинет на Брена, телефонът непрестанно звънеше и всеки път щом секретарката вдигнеше, Лий се напрягаше. След известно време, когато Брена най-сетне се появи в кухнята с безжичния телефон в ръка, тя скочи на крака толкова припряно, че едва не бутна стола си на пода. Секретарката обаче бързо обясни:
— Мередит Фаръл е. Току-що са научили за катастрофата и за всичко останало. Реших, че може би ще пожелаеш да поговориш с нея.
Лий кимна и взе телефона.
Връзката със сателитния телефон на океанския лайнер беше лоша и двете трябваше да се изчакват заради ехото и забавянето на сигнала. Беше неловко, говореха или едновременно, или мълчаха, за да са сигурни, че няма да се прекъсват. Мередит предложи да прекъснат пътешествието си и да се върнат в Ню Йорк, а Мат предложи услугите на голямата си компания за разследвания. Лий благодари и отказа. Знаеше, че й предлагат да прекъснат пътуването си от любезност, но все пак бе трогната.
След това обаждане седна зад бюрото си в дневната и зачака нещо да се случи. Само след секунди Брена влезе при нея и й съобщи новина, която Лий не искаше да чуе:
— Хорас от портиерната се обади и каза, че господин Валенте се качва. Казах му да го пусне. Защо не отидеш оттатък и не ме оставиш аз да се оправя с него?
Тя искаше да направи точно това, но не желаеше никой да пипа нещата на Логан без нея.
— Не, аз ще се оправя — отвърна и в същия миг звънецът сигнализира, че нежеланият гост е на прага.
Брена го въведе и пое палтото му. За ужас на Лий той го съблече и го връчи на секретарката, което означаваше, че ще остане по-дълго, отколкото изискваше намирането на документите. Тя нямаше никакво намерение да го кани да остава, но все пак бе доста трудно да повярва, че високият спретнат мъж с атлетична фигура е престъпник. Валенте беше облечен в тъмносин костюм и снежнобяла риза, които му стояха чудесно, а впечатлението се подсилваше и от красивата копринена вратовръзка в морскосиньо и злато. Приличаше повече на скъпо облечен банкер от Уол Стрийт. Но така изглеждаше и Джон Готи4.
Докато слизаше по мраморните стъпала, Валенте огледа Лий по същия безцеремонен начин както на партито по случай рождения й ден в събота. Отново й се стори прекалено нахално и тя се почувства неудобно. Остана скована, докато той престана да я гледа така изпитателно, а щом той протегна ръце към нея, тя не се помръдна.
— Държите ли се? — тихо попита той.
— Добре съм — кратко отвърна тя.
Валенте отпусна ръце и ги пъхна в джобовете си. Странна усмивка изкриви устните му, ала той не каза нищо повече. Държанието му накара Лий да се почувства груба, невъзпитана и жестока. Реши, че е длъжна да каже нещо, за да наруши неловкото мълчание.
— Изглеждам по-зле, отколкото се чувствам.
4
Джон Готи — известен мафиот от нюйоркската фамилия Гамбино, осъден през 90-те на доживотен затвор без право на обжалване. — Б.пр.