— Намерили са нещо! — извика тя, сграбчвайки възбудено ръката на Валенте. — Виж… ето там, виждаш ли хеликоптера, който е най-далече. Лети ниско, а останалите хеликоптери също се насочиха натам. Открили са Логан. Мисля, че са открили Логан!
Шрадер приключи разговора и остави радиостанцията на предната седалка на колата, след това бързо затича към актрисата.
— Един от пилотите ни смята, че е открил къщата. Малка каменна хижа с покрив със светлосиви плочи. Пилотът смята, че там има и нещо като каменен кладенец, той каза, че е нещо като „кладенец на желанията“. Съпругът ви да е споменавал този кладенец?
— Да! — възкликна Лий. — Да. Напълно бях забравила!
— Добре тогава — каза той и се обърна, за да извика Литълтън. — Хайде! — Затича се към колата, а Саманта го последва и час мястото зад волана.
Лий се изстреля като куршум напред и на третата крачка едва не припадна от острата болка, която преряза ребрата й.
— Чакайте! — извика тя. — Искам да дойда с вас.
Шрадер се обърна към актрисата, мръщейки се на забавянето.
— Искам да дойда с вас — ядосано повтори Лий. Детективът се озърна за полицая, който преди малко бе изпратил при пилота на Валенте. Махна му с ръка да отиде при него. След кратък разговор Шрадер отново тръгна към колата си, а непознатият полицай се запъти към Лий. На картончето на якето му пишеше: „Полицай Деймън Харуел“.
— Детектив Шрадер нареди да ви взема с мен — каза й той и язвително рече на Валенте: — Работата ти тук приключи, Валенте. Взимай си бричката и излитай, преди да съм я конфискувал.
Лий се почувства ужасно неудобно от отношението на Харуел към човека, който приятелски й бе предложил помощта си и я бе довел тук, ала тревогата й за Логан бе по-голяма.
О̀Хара пък се интересуваше само от нея.
— Аз идвам с госпожа Манинг — заядливо се обърна той към полицая и добави: — Неин бодигард съм.
— Добре — рече Харуел и сви с безразличие рамене.
Лий отчаяно желаеше да потеглят по-бързо, ала когато се обърна към Валенте да му благодари за помощта, осъзна, че той въобще не се е впечатлил от заплахите на полицая. Думите му само потвърдиха подозрението й.
— Искаш ли да дойда с теб? — спокойно попита.
Последното, което тя желаеше, бе да стане причина за още унижения или да му навлече неприятности с полицията.
— Ще се оправя. Благодаря ти за всичко.
Майкъл Валенте обаче не обърна никакво внимание на благодарностите й, погледна я напрегнато и повтори въпроса си:
— Искаш ли да дойда с теб?
Истината бе, че й се искаше да има цяла армия от силни мъже със себе си, за да може да открие Логан по-бързо. Неспокойно погледна Харуел, който тъкмо се качваше в колата си, и тъжно рече:
— Не мисля, че идеята е добра.
— Напротив — отвърна той, досетил се за причината за тревогата й.
Лий реши, че е прав, и когато се настани на задната седалка на патрулната кола, каза колкото се може по-любезно:
— Полицай Харуел, комисар Труманти ме увери, че разполагам с пълно съдействие от страна на нюйоркската полиция. Господин Валенте е с мен.
Деймън Харуел не отвърна нищо, докато не потеглиха. Тогава погледна към Майкъл в огледалото за обратно виждане и със злобна усмивка рече:
— Сигурно се чувстваш като у дома си, Валенте. Само дето обикновено си с белезници, а?
Лий се ужаси и остро погледна спътника си. Валенте обаче седеше спокоен и тихо разговаряше по мобилния телефон с пилота си. Погледът му обаче можеше да пробие дупка в темето на Харуел, а тъмните му очи искряха.
Петнайсета глава
Една след друга полицейските коли, напускащи мястото на катастрофата, бързо ги задминаваха с включени лампи и сирени. Лий се приведе леко напред и ядосано попита полицая:
— Детектив Шрадер ли ви заповяда да се движите толкова бавно, или вие просто искате пътуването да е колкото се може по-неприятно?
— Такива са заповедите на детектива, госпожо — отвърна й Харуел, ала Лий зърна самодоволната му усмивка в огледалото и осъзна, че той се забавлява с гнева й и че така й отмъщава, задето бе взела Валенте.
— Откъде — накъде ще издава такава заповед?
— Не мога да знам това.
— Ами помисли! — тросна му се Джо.
— Добре. Мисля, че детективът не знае на какво ще попадне и какво ще открие и иска първо да поогледа, преди роднините и цивилните да му попречат. — Докато говореше, Харуел даде мигач и добави: — Стигнахме.