Лий се обърна към Литълтън и Шрадер и рече:
— Тези чаши са наши.
Сетне, подтиквана от внезапно обзела я паника да спаси Логан, изтича покрай детективите и се втурна в малката спалня. Посегна да отвори гардеробчето, когато Шрадер нареди:
— Не пипайте нищо, госпожо Манинг!
Лий дръпна ръка като опарена и плахо попита:
— Проверихте ли гардероба? Може би Логан е…
— Съпругът ви не е вътре — увери я Литълтън.
— Не, разбира се, че не е. Защо ще му е на Логан да се крие в гардероба? Очевидно е бил тук обаче и е… — Внезапно се досети за нещо и обнадеждена се извърна към полицаите: — Но колата му я няма. Може би е отишъл другаде…
Шрадер безмилостно унищожи и тази последна слаба надежда с думите:
— Съпругът ви е карал бял джип, нали? — Когато тя кимна, той сви рамене и делово обясни: — Е, щом застанах на прага и погледнах навън, единственото, което видях, бяха безбройните снежнобели могили. Един бял джип, покрит с няколко десетки сантиметра сняг, по нищо няма да се различава от хълмовете наоколо.
Това бе последно нещо, което Лий желаеше да чуе. Тя обгърна с ръце тялото си и се опита да овладее мъката си. Сетне отиде в дневната и застана до прозореца, загледана в полицаите, които претърсваха гористите хълмове. Те всъщност не търсеха Логан. Съпругът й го нямаше от шест дни. Те търсеха трупа му.
Лий се разтрепери неудържимо и се вкопчи в рамката на прозореца, за да не се свлече на земята.
— Беше толкова студено в нощта на бурята — прошепна тя. — Имал ли е дърва за огън? Надявам се, че не му е било студено…
— Има много дърва пред вратата на кухнята — успокои я Саманта.
Лий не се почувства по-добре. Току-що осъзна защо Шрадер не й даде да пипа нищо и все пак реши да попита:
— Защо не ми позволявате да докосвам нищо?
— Тъй като нямаме представа какво се е случило със съпруга ви, ще спазваме стандартната процедура…
Не Лий, а Валенте загуби контрол. Той избута полицая, който пазеше на прага, и нахлу в хола.
— Вие сте или садист, или пълен идиот! — изрече ядосано той и отиде до Лий, на която рече: — Чуй ме, този глупак не знае нищо за Логан, също като нас! Има надежда да е затрупан някъде и да очаква да го намерим. Или пък е ранен и не може да потърси сам помощ. Каквато и да е причината обаче, позволи ми да те отведа сега у дома. Остави полицията да свърши работата си тук.
За всеобща изненада Литълтън се съгласи с Валенте:
— Той е прав, госпожо Манинг. Най-добре ще е да се приберете. Налага се да претърсим голяма площ, ще ви се обадя в мига, в който имаме новини.
Лий я погледна, уплашена, че Валенте е ядосал полицаите до такава степен, че да не й съобщят каквото и да било.
— Обещавате ли да ми се обадите?
— Обещавам.
— Дори и ако нямате никакви новини?
— Дори тогава — потвърди Сам. — Ще ви позвъня довечера добави и заедно с Лий и Валенте излезе пред хижата. — Полицай Тиерни ще ви закара до хеликоптера ви, просто му кажете къде е той.
Щом те си заминаха, Саманта извика на застаналия наблизо мъж, който отупваше снега от краката и якето си.
— Вземи полицейски ленти и отцепи района оттам… — посочи му далечния край на алеята.
— Не искаш ли да преградя още от пътя?
— Не, това само ще привлече любопитни, но искам там денонощно да пази полицай, докато от отдела по гражданските дела не си свършат работата. Никой да не слиза без моето разрешение или на детектив Шрадер.
— Ясно — отговори той и тръгна да изпълни нареждането.
— Още нещо… — спря го Сам. — Попитай местните власти дали могат да ни заемат генератор. Тук ще ни трябва светлина и отопление.
— Нещо друго?
Сам му се усмихна ослепително.
— Понеже ме попита… две чаши горещо кафе ще ни дойдат добре.
— Ще видя какво мога да направя.
Шрадер разговаряше по телефона с Холанд и уреждаше в хижата незабавно да бъде изпратен екип криминалисти. Щом приключи разговора си, той свирепо се намръщи на Сам и понеже на неговото лице радостта и гневът си приличаха, тя не разбра дали е ядосан, или е доволен.
— Валенте ме нарече глупак! — възкликна той и Самата осъзна, че Шрадер всъщност е доволен.
— Така е. И беше прав.
— Да, ама знаеш ли какво разбрах?
Сам напъха ръце в джобовете си и се усмихна:
— Че освен това те мисли за садист и идиот ли?
— Освен това.
Тя наклони глава на една страна и рече:
— Предавам се. Какво друго си открил?
— Федералните наричат Валенте „Леденият“, а аз току-що открих неговата чувствителна, нежна страна. Госпожа Логан Манинг. На нашите хора това ще им се стори доста интересно.