— Клекна пред камината и извади молив от джоба си. — Направо не ми е ясно как е станала звезда.
— Мислиш, че не може да играе ли? — изненада се Сам.
Той се изсмя:
— Мамка му, може да играе! Изпълнението й в болницата бе достойно за „Оскар“, а и тук не бе по-зле. Проблемът е, че не си помни репликите. В сряда сутринта в болницата, когато я разпитвахме за съобщението от Валенте, тя се направи на света вода ненапита. Днес, два дни по-късно, долита с личния му хеликоптер, а той я донася на ръце до хижата.
Шрадер подхващаше отново разговора, който вече бяха водили на идване от мястото на катастрофата, и Сам си замълча.
— За да бъдеш добър лъжец, трябва да имаш и добра памет — заяви той, докато ровеше из пепелта. — На мен това ми прилича на обикновена пепел, може би от дъбови цепеници. Проблемът на госпожа Манинг е — продължи мисълта си той — не само, че паметта й играе номера, но и че няма никакво чувство за ориентация. Когато колата й е изхвърчала от пътя, тя е била на трийсетина километра на юг оттук. Какво значи това? — Попита той, повдигна вежди и се обърна към Сам за отговор. — Това да не е тест? — учудено попита тя. — Това значи, че, изглежда, се е прибирала у дома, вместо да кара насам. И тогава е загубила контрол над колата.
— Така. А какво не е наред с това място? Нещо да ти прави впечатление?
Сам изведнъж схвана, че понеже това бе първият случай, на който работеше с Шрадер, партньорът й искаше да изпита наблюдателността и досетливостта й.
— Има няколко неща, които ми правят впечатление. Първо, някой е почистил пода много добре, и то наскоро, затова не си направи труда да гониш посетителите оттук. Защото вече си знаел, че от отдела по гражданските дела няма да успеят да снемат отпечатъци от стъпки не само защото подът е съвсем чист, но и защото е неравен.
— Добре. Друго?
— Второ, позволи на Валенте да влезе тук с надеждата от отдела да съумеят да вземат отпечатък от стъпките му, за да видиш дали няма по-отдавнашни негови отпечатъци из хижата.
— Голяма работа, значи съм мечтател.
— Между другото, ако не си забелязал, госпожа Манинг остави пръстови отпечатъци, поне частични, на прозореца.
Шрадер се изправи и отупа ръце от пепелта, след което прибра молива си.
— Тя се подпря на рамката, не на стъклото. Гледах внимателно.
— Когато се обърна, ми се стори, че пипна и стъклото.
Шрадер присви очи и каза:
— Ако си убедена, проверете го.
— Добре. — Сам се извърна и отиде в кухнята. — Няма ли да кажеш нещо на Тиерни, задето пусна Валенте тук?
— Да се обзаложим ли на сладкия ти задник, такъв скандал ще му вдигна… Извинявай — не влагам никакви лични, неприлични сексуални намеци.
— Добре — раздразнено отвърна тя, но всъщност мислеше за чашите в кухнята. Тъкмо те й се струваха наистина странни, така както на Шрадер му се струваше странно, че има само един спален чувал. Саманта реши да изрече съмненията си на глас.
— Нещо те притесняват чашите ли? — попита я Шрадер.
— Защо са в мивката? Бутилките вода не са отваряни, нито шампанското или шардонето. Тогава, след като не са използвани, защо ги е сложил в мивката?
— Сигурно е решил, че там няма да ги счупи.
Сам замълча.
Шестнайсета глава
Кратката еуфория, обзела я при мисълта, че най-сетне е открила Логан, изместена от вида на пустата каменна хижа, отнеха физическите и духовните сили на Лий. Сгушена на дивана в дневната и увита в меко вълнено одеяло, тя безучастно гледаше новините за откриването на хижата по Си Би Ес 2…
„Полицията отцепи района и провежда щателно разследване на мястото — съобщи Дана Тейлър. — Вече няма голяма надежда Логан Манинг да бъде открит жив и здрав. Нашият репортер Джеф Кейс разговаря следобед с комисар Уилям Труманти, който сподели подобно мнение във връзка с разследването…“
Лий внимаваше да не изпусне нещо, което не знаеше, ала Труманти каза, че при разследването се имат предвид няколко следи и че не става дума за отвличане, тъй като до момента не бил поискан откуп. „Следи! — изтощено си помисли Лий. — Няма следи.“
Шрадер и Литълтън нямаха никакво понятие къде се намира Логан, също като всички останали. Комисар Труманти тъкмо приключваше краткото си изявление, ала репортерът не се отказваше:
— Вярно ли е, че Лий Кендал е пристигнала с хеликоптер на мястото на катастрофата?
— Вярно е.
— Вярно ли е, че хеликоптерът е собственост на Майкъл Валенте и че самият той е придружил актрисата?
Щом чу името на Валенте, Труманти се навъси: