Той надзърна към дневната, където жената, за която говореха, лежеше на дивана и с напрегнато изражение се взираше в някаква снимка на съпруга си.
— Не си почива, нали? — досети се Шийла заради моментното колебание на Джо.
— Не.
— Бих искала да дойда и да я видя. Как мислиш, дали идеята е добра?
— Може би — отвърна той и си спомни думите на Брена, че би желала доктор Уинтърс да бе посетила Лий още предишния ден. — Да, мисля, че идеята е добра.
— Как тогава да я осъществим?
Джо понижи глас и леко се приведе, за да не го чуят:
— Ами, ако ми заявите, че идвате и че не приемате „не“ за отговор, тогава ще бъда принуден да кажа на госпожа Манинг, че нямам избор, а тя е в такова състояние, че няма да спори много-много.
— Разбирам — рече психиатърката и на него му се стори, че се усмихва, сетне изведнъж гласът й стана хладен и сериозен — Обажда се доктор Уинтърс — информира го тя, като че ли досега не си бяха бъбрили приятелски, — след няколко минути ще бъда при вас, за да се срещна с госпожа Манинг. Моля, предайте й, че не приемам отказ!
— Добре, мадам. Ще й предам.
Тъкмо затвори, когато дрезгавият глас на Хилда долетя някъде отгоре и го стресна:
— С кого говори?
— С доктор Уинтърс. Тя настоява да дойде тук. Заяви, че не приема отказ.
Хилда го изгледа раздразнено и презрително рече:
— Да, бе, а тоя парцал в ръцете ми е кукла барби!
Джо я изгледа унищожително и изръмжа:
— Ти да не ме наричаш лъжец.
— Не, мисля, че си на всяка манджа мерудия! — изсумтя тя и замарширува към мокрото помещение в дъното на коридора, без обаче да го издаде и да провали плана му.
Джо отиде в хола, застана пред Лий, прокашля се и изрече:
— Извинете, че ви безпокоя, госпожо Манинг.
Младата жена, свита на дивана, припряно избърса сълзите си и едва тогава вдигна поглед към него.
— Какво има, Джо? — попита и направи опит да се усмихне и изглежда спокойна.
— Току-що се обади доктор Уинтърс. Каза, че идва след няколко минути…
— Ти не й ли каза, че си почивам и че не желая да се виждам никого?
— Аха. Казах й. Обаче тя не приема „не“ за отговор.
Отначало Лий се изненада, после се ядоса, а най-накрая се предаде.
— Типично за Шийла — рече и когато забеляза, че на Джо му е неудобно, добави: — Но ти не се притеснявай. Трябваше отдавна да се видя с нея. Тя ми е много близка приятелка.
— Сигурно ще се почувствате много добре, като си поговорите с някой приятел.
Лий не мислеше, че нещо може да я накара да се почувства по-добре, но поне с Шийла можеше да бъде напълно откровена. Освен всичко останало Шийла Уинтърс бе запозната с всички подробности около трудностите, през които бе минал бракът й. Шийла бе давала ценни съвети на семейство Манинг.
В началото на съпружеския им живот Лий печелеше много повече от Логан, който умираше да я види преуспяла и използваше всичките си връзки, за да й помогне. След като се беше убедил, че всички социални контакти на семейството му са използвани, за да може съпругата му лично да се познава с важните личности, които имаха влияние в театъра на Бродуей, Логан се беше посветил на възстановяването на семейното богатство, което дядо му бе успял да пропилее на комар и чрез неуспешни сделки.
Любовта към хазарта беше семейна черта на мъжете от семейство Манинг, но с изключение на дядото на Логан всички те бяха притежавали невероятен за нюх бизнес. Прапрадядото на Логан, Кирус Манинг, бе изградил малка империя в областта на консервната промишленост, след което беше рискувал и бе инвестирал всичко в текстилната промишленост, а после бе заложил всичко на карта и бе влязъл в петролния бранш. Също като него Логан винаги бе готов да се втурне в поредното рисковано бизнес начинание. И също като при стария Кирус начинанията му винаги биваха печеливши.
На единайсетата година от брака им Логан вече беше постигнал такива успехи, каквито никой не бе очаквал, а артистичният талант на Лий я бе превърнал в известна актриса. Тъкмо тогава тя бе пожелала да намали участията си, за да могат да прекарват повече време заедно, ала Логан се бе възпротивил. Колкото повече преуспяваше в бизнеса, толкова повече желаеше да разраства дейността си и да инвестира във все по-рисковани начинания. Не искаше да спре, а и не можеше. Стремежът му към успех им коства много: Логан работеше по шестнайсет часа на ден и минаваха месеци, без да вземе отпуск, без да почива през уикенда, без да се люби със съпругата си.