През това време се случи и нещо друго — Логан постигна още по-голям успех. Преди няколко години той престана да се занимава с гражданска архитектура и започна да работи за големи фирми, нуждаещи се от съветите на архитект. По-голямата част от богатството му обаче идваше от инвестициите, които правеше. Внезапно клиентите му започнаха буквално да се редят на опашка пред кабинета му, а Логан бе принуден да наеме още шест архитекти, освен четиримата, с които вече работеше, за да може те да вършат ежедневната работа, която не му бе интересна. Съпругът й бе удвоил, а после и утроил цените за услугите си, но клиентите му продължаваха да го засипват с чекове за баснословни суми. Логан бе споделил с Лий, че успехът му се дължи на това, че най-сетне е осъзнал, че понякога трябва да остави нещата сами да се случват. Тогава Лий бе щастлива. Повече не посети кабинета на психиатърката, но двете често се срещаха по приеми и благотворителни сбирки. Тъкмо след една такава скучна вечер двете бяха вечеряли заедно и с часове се бяха смели и си бяха говорили. Станаха близки приятелки и често споделяха тайните си.
Осемнайсета глава
Джо О’Хара се оказа прав. Лий веднага се почувства по-добре, след като Шийла пристигна. Красивата блондинка бе облечена в моден, елегантен черен костюм от мека вълна, а сламенорусата й коса бе вдигната в стегнат кок. Присъствието й сякаш внесе глътка свеж въздух в тъжното ежедневие на Лий.
Шийла изслуша разказа й за случилото се от неделя сутринта до момента. Лий успя да й разкаже всичко, без да се разплаче, ала когато стигна до края, някой като че ли я сграбчи със стоманени пръсти за гърлото и сълзите й потекоха. Проблемът бе, че сега, когато разказа всичко на Шийла, стана невъзможно да избегне сблъсъка с реалността. В мъчителната тишина, която настъпи, тя безпомощно се вгледа в приятелката си, сетне рязко се извърна и се опита да прогони черните мисли. Погледът й се плъзна към просторния кабинет на Логан. Помещението бе тъмно и пусто.
Животът й се бе променил. Светлината го бе напуснала. Логан я бе напуснал. Никога нямаше да се върне при нея.
Лий преглътна и едва прошепна:
— Няма го, Шийла. Няма да се върне.
— Как можеш да говориш така?
Тя бавно се обърна и погледна приятелката си в очите.
— Няма го цяла седмица. Знам, че ако бе жив, досега щеше да намери начин да потърси помощ и да съобщи на някого за положението си. Ти също го познаваш.
— Така е — твърдо рече Шийла. — Освен това обаче знам, че той е невероятно изобретателен и упорит. В неделя беше жив и здрав, същото е и сега. На всичкото отгоре го няма от пет дни, не от цяла седмица. Човек може да издържи много повече, и то при много по-жестоки условия от една снежна буря.
Искрица надежда пламна в очите на Лий и Шийла веднага го усети, затова се усмихна и уверено рече:
— И ти щеше да мислиш като мен, ако не бе ужасната катастрофа. Ти не само преживя двойна психологическа травма, но и сериозно пострада физически. Трябва незабавно да започнем да укрепваме силите ти. Искаш ли да започнем да се разхождаме заедно? В понеделник не работя с пациенти. Дотогава ще бъдеш в състояние да излезеш, нали?
Лий въобще не желаеше да прави нещо без Логан в живота си, но съзнаваше, че Шийла е права. Имаше нужда от укрепване на физическите си сили.
— Обаче да е много кратка и много бавна тази разходка — помоли.
— Слава на Бога! — отвърна приятелката й през смях, докато оставяше чашата си с чай в чинийката на масата. — След последния път, когато заедно отидохме на фитнес, дни наред не можех да кръстосам крака, без да заплача от болка. Представяш ли си, пациентите ми дори започнаха да ми дават съвети за физически упражнения. Освен че имах мускулна треска, умирах от ужас, че клиентите ми ще започнат да ми искат отстъпка от таксите заради съветите си!
За пръв път от седмица насам Лий се усмихна. Шийла погледна часовника си, сетне бързо грабна чантичката си и се изправи.
— След петнайсет минути имам час с пациент, който винаги закъснява. Дано все още не съм го излекувала от това. — Тя се наведе и целуна приятелката си по бузата. — Предписах ти успокоително, взимаш ли го?
— Изпих само едно от хапчетата.
— Взимай ги по предписанието — скара й се Шийла. — Ще ти помогнат. Няма да повлияят на съзнанието ти, напротив, ще ти помогнат да мислиш спокойно и трезво.
— Няма нищо успокоително в нещата, които се случват напоследък — рече Лий, но после се предаде, понеже бе много по-лесно. — Добре, ще започна да ги взимам.