— Тогава не. Ако не бях открила бележката от Валенте, сигурно щях да се зачудя, особено ако се окажеше, че господин Манинг е мъртъв.
— Той е мъртъв. Валенте се е погрижил за това. За съжаление бележката му до Лий Манинг не е доказателство за заговор за убийство. Той ще отрече, че я е писал, ние ще извикаме експерти, които ще анализират почерка и ще свидетелстват, че той я е писал, после той ще наеме адвокати и те ще изнамерят други експерти, които пък ще кажат, че това е лъжа и ще оборят показанията на нашите. Този вид анализи не се приемат от съдебните заседатели, а и експертите по почерците обикновено не са надеждни свидетели. Докато тази гоненица продължава, адвокатите на Валенте ще продължават да твърдят, че всеки със средно скъп принтер би могъл да го изфабрикува, особено пък някой враг на клиента им, който е искал да го злепостави.
Доволна, че все пак може да спомене нещо полезно, Сам каза:
— Името на Валенте не е напечатано на картичката. То е гравирано. Което означава, че някой с професионален принтер си е свършил работата.
— По какво позна?
— Обърнете я и прокарайте пръст по гърба й, ще усетите лека грапавина зад всяка буква от името му.
— Права си. — Сам не можа да разбере дали е впечатлен от информацията, която бе известна на всяка жена, ценяща хубавите покани и картички. Реши обаче да не му го споменава. Имаше чувството, че той силно се колебае дали да я вземе в екипа си.
— Добре, значи с малко усилия може би ще успеем да докажем, че е имала връзка с Валенте, освен това вече знаем със сигурност, че е карала обратно към града, а не към планината. — Маккорд изведнъж се втренчи в Саманта и на нея й се прииска да не го бе правил, особено при въпроса, който й зададе:
— Какво мислиш за този случай?
Тя не знаеше дали изпитва способностите й, като й задава подвеждащи въпроси, защото на този етап според нея нямаше случай.
— Случай ли? — предпазливо запита.
— Каква е теорията ти до този момент, като се осланяш на чутото и видяното? — нетърпеливо поясни той.
— Нямам теория. Няма достатъчно факти, които да подкрепят такава теория. Знаем, че Майкъл Валенте и Лий Манинг са се познавали отпреди и че са положили усилия да го запазят в тайна. Освен това единственото друго, което ни е известно, е, че госпожа Манинг бе готова на всичко, само и само да стигне бързо до онази хижа. Дори рискува да я видят с Валенте. Да не се опитваме да ги осъдим за прелюбодейство? Защото, ако е така, няма да успеем с наличното…
По погледа на Маккорд Сам разбра, че се проваля на теста му. Затова прекъсна насред изречението. Беше напълно объркана. Маккорд взе тетрадката си и я подпря на крака си.
— Да не би да твърдиш, че нищо от онова, което си чула или видяла през изминалата седмица, не събужда подозрения у теб?
— Разбира се, че имам подозрения.
— Тогава ни кажи мнението си.
— Нямам мнение, което заслужава да бъде чуто.
— Американците имат мнение за всичко, детектив — рязко изрече той, обзет от нетърпение. — Без значение колко зле информирани са, колко едностранчиво гледат на нещата или колко егоистично подхождат към всичко. Ние не само страдаме от нуждата да оповестяваме мнението си, но и от необходимостта да го налагаме на останалите. Това е национална черта. Национална мания. А сега… — остро рече той — нали си детектив? Би трябвало да си наблюдателна и досетлива. Докажи ми го. Сподели наблюденията си с мен, ако не можеш да си формираш мнение.
— Наблюдения върху какво?
— За каквото и да е! За мен.
Сам бе живяла с шест по-големи братя, които непрекъснато се опитваха да я предизвикат. Доста отдавна се бе научила да не обръща внимание на мъжките предизвикателства. Но не и в този момент. Сега бе подложена на неочаквано изпитание и единственото, което можеше да направи, бе да лиши Маккорд от удоволствието, за което копнееха всички мъже — да дразнят жената срещу себе си. Именно заради това тя погледна учудено и се усмихна съблазнително, когато той й се тросна:
— Ако въобще си забелязала, че съм в стаята, детектив нека да чуем наблюденията ти за мен.
— Добре, сър, разбира се. Висок сте около метър и осемдесет и пет, тежите около осемдесет и пет килограма и сте на около четирийсет и пет години.
Сам направи кратка пауза, надявайки се, че той ще се разколебае, ала той не го стори, вместо това й се подигра:
— Само на това ли си способна?
— Не, сър. Съвсем не. Мебелите в този кабинет са лъсната до блясък, и то не само лъснати, а направо стерилни, което значи, че вие или сте необичайно придирчив, или сте невротик.