— Или пък просто мразя да намирам хлебарки в чекмеджето на бюрото си.
— Не сте намирали хлебарки в бюрото си, сър. Столът е от другия край на етажа и тъкмо там се навъртат те. Обаче сега няма хлебарки, защото дезинфектираха всичко преди две седмици, а за това съм сигурна, защото съм алергична към инсектицидите.
— Продължавай.
— Не понасяте безредието и сте обзет от мания за ред. Всички мебели са ориентирани спрямо стените, купчините с папки са подредени стриктно в ъглите. Ако се налагаше да правя предположения, сигурно щях да кажа, че сте обзет и от мания за контрол, а това обикновено е симптом при мъжете, които се чувстват безпомощни в собствения си живот. Именно и затова се опитват да контролират обстановката около себе си. Да спирам ли?
— Не, моля те, продължавай.
— Носите кафяви кожени обувки, които блестят, кафяви панталони и кафяв колан. Имате загар, заради който изглеждате здрав, но наскоро сте отслабнали драстично — вероятно сте били болен и поради това са ви препоръчали да почивате повече.
— Защо мислиш, че съм отслабнал?
— Защото сакото ви е широко в раменете.
— Което може да означава, че съм бил на гости при сестра си и съм взел сакото на зет си.
— Не бихте взели чуждо сако, дори не ви харесва да сте в този кабинет. — Сам поспря и невинно попита: — Как се справям с теста, сър?
Маккорд погледна към тетрадката с бележките си и наведе глава, а на нея й стори, че се усмихва.
— Не е зле. Продължавай.
— Вместо да седите с лице към хората, вие сядате странично. Това може да означава, че се притеснявате от белезите си, за което се съмнявам. Може да означава, че имате проблем със слуха и така чувате по-добре, но и в това се съмнявам. Има и възможност да седите така, за да се концентрирате по-добре. Хората с проблеми в концентрацията често сядат така.
— И коя от трите хипотези е вярна според теб?
— Нямам теория, която заслужава да бъде чута — отново заяви Сам, ала изражението й остана съвсем невинно и леко тревожено.
— Въпреки това?
Тя наклони глава на една страна и се подчини на желанието му да чуе думите й:
— Мисля, че седите така, за да криете записките от събеседниците си. Може би преди време за вас е било необходимо да седите така поради някаква причина, но сега е останал само навикът.
— Какъв цвят са чорапите ми?
— Кафяви.
— Какъв цвят са очите ми?
— Нямам представа, сър — излъга тя. — Съжалявам. — Маккорд имаше студени сини очи, ала Сам знаеше, че вече е изкарала теста му, и нямаше никакво намерение да гъделичка самолюбието му с отговора на този въпрос.
Самоувереността й обаче взе да намалява, докато го чакаше да допише нещо в тетрадката си. Наблюдаваше го толкова внимателно, че леката усмивка, която заигра на устните му, не й убягна.
Беше успяла, беше приета в екипа му! Разбра го от изражението, а сега повече от всичко искаше да научи какво пише на жълтите листа на тетрадката си.
— Любопитна ли си? — попита той, без да вдига глава.
— Разбира се.
— Как мислиш, има ли шанс някога да видиш какво съм написал?
— Колкото и да спечеля джакпота от лотарията.
Усмивката му стана по-широка.
— Права си — рече, обърна страницата и на чиста написа още нещо. Рязко откъсна и двете страници и обърна стола си напред. Остави единия лист в папката с досието на Сам, а другия прибра в чекмеджето на бюрото си.
— Добре, сега нека се залавяме за работа — нетърпеливо рече. — На бюрото ми има четири купчини с папки. Тази със сини етикети съдържа информацията за Логан Манинг, с която разполагаме до момента. Другата, със зелените етикети, е за Лий Манинг. Червените етикети са на папките, които съдържа съвсем малка част от информацията за Валенте. В момента копират всичко за него и ще ми го изпратят, но това ще отнеме няколко дни. До другата седмица онази маса там ще се отрупа с папки за него. Всеки от нас ще вземе по един от куповете и ще изчете всеки ред от написаното във всяка папка. Няма оригинали, всичко е само фотокопия, затова можете да ги носите със себе си и у дома. Когато свършите с всички документи в купчинката, която сте си избрали, заемате се с друга. До края на следващата седмица искам всички да сме се запознали със съдържанието на тези папки. А, и още нещо, информацията не е пълна, все още трупаме данни за всички, с изключение на Валенте. За него вече се знае почти всичко. Въпроси? — попита той, поглеждайки ту към единия, ту към другия.
— Аз имам въпрос — каза Сам, стана и взе папките на Логан Манинг. — В края на бележката на Валенте имаше две думи, написани на италиански предполагам. С Шрадер не ги разбрахме. Искахме да знаем какво означават. Може ли да получа копие от картичката?