— Не. Никой няма дори да зърне тази картичка и абсолютно забранявам да споменавате на някого за съдържанието на текста в нея, докато не сме готови да я покажем. Последния път, когато федералните погнаха Валенте, имаше такова изтичане на информация, че адвокатите му подаваха искове, преди агентите да се осъзнаят какви доказателства точно имат и преди да направят връзката между тях. Никога не подценявайте Валенте предупреди ги той. — Нито пък влиянието и връзките му. Той има приятели сред най-влиятелните в държавата. И точно затова — и многозначително ги изгледа — няма да огласяваме нищо по случая и информацията не бива да излиза от Осемнайсети — дъното на правосъдната система. Валенте няма да търси тук, а даже и да го направи, няма да го улесняваме.
Когато свърши, Маккорд погледна първо Шрадер, а после Сам.
— Какво те притеснява? — попита я.
— Може ли вместо да правя копие на картичката, да си запиша двете думи?
Той се наведе, надраска думите на един лист и й го подаде.
— Вече са вкарани в системата. Оказа се, че Фалко е псевдоним, който той често използва. Това е често срещано италианско презиме. Още проверяваме другата дума. — Маккорд погна и Шрадер и попита: — Някакви коментари или въпроси, Малкълм?
— Само един — отвърна той и заприлича на побеснял бик: — Ще ви бъда благодарен, ако никога повече не ме наричате с име, лейтенант.
— Добре.
— Мразя го.
— Това е моминското име на майка ми. Тя го харесваше.
— Аз обаче го ненавиждам — заяви Шрадер и взе своите папки.
Щом се отдалечиха достатъчно, той погледна Литълтън и каза:
— Ама ти си родена под щастлива звезда, Литълтън. Кълна се, че когато му каза, че е невротик с мания за контрол и чистота, се изпотих.
Сам реши, че е много мило от негова страна да се безпокои за нея. Веднага след това се сети, че трябва да благодари на Мичъл Маккорд за шанса, който й дава в екипа си. Откъдето и да погледнеше, това си бе шансът на живота й. Тя бе нова и бе чудо, че й позволяват да участва в такова начинание. От друга страна обаче, ако не бе открила картичката на Валенте, нямаше да има екип. Сам остави папките на бюрото си и помоли Шрадер да ги наглежда за малко, после се отправи обратно в кабинета на Маккорд.
Лейтенантът се бе облегнал назад и четеше един от документите от папката с червен етикет. Тетрадката лежеше край лакътя му, а моливът бе в ръката му. Той бе готов да си води записки. Даже когато четеше, беше загадъчен и очарователен. Саманта възпитано почука на касата на вратата и когато той вдигна поглед, каза:
— Само исках да ви благодаря за доверието, което ми гласувате, и за това, че ми позволихте да работя по този случай.
Маккорд я изгледа слисан и отвърна:
— Недей да благодариш на мен, а на хлебарките.
Сам се опита да не се засмее и издържа на погледа му.
— Има ли някоя определена, на която да благодаря?
Маккорд отново се зачете в документа и обърна една страница.
— На онази, която открих в чекмеджето на бюрото си. Беше достатъчно едра, че да кара волво. Братовчедките й живей в стола на нашия етаж.
Двайсет и втора глава
— Направо не е за вярване, че толкова време отблъскваш приятелите си! — укори я Джейсън, веднага щом Хилда го въведе при Лий.
Енергията му накара Лий да се почувства едновременно ободрена и изтощена. Когато обаче Джейсън се обърна да подаде палтото си на Хилда, тя видя, че не е сам, и едва прикри раздразнението си. С него бе дошла и Джейн Сербинг.
Зачервен от студа и нетърпелив да я види, Джейсън остави Джейн във фоайето, забърза към любимата си актриса, наведе се и я целуна по бузата, прошепвайки:
— Не можах да я спра. Тя настоя да дойде. Напъха се в таксито след мен. Обаче няма да стои дълго. Трябва да връща за следобедното представление. А аз съм свободен до довечера! — рече той и се изправи да огледа Лий. На лицето му се изписа ужас. — Кога ще заприличаш на себе си?
— Скоро — отвърна тя и потрепери, когато Джейсън се настани до нея на дивана. Вниманието й обаче бе приковано в Джейн, която бе спряла пред огледалото, за да разгледа съвършеното си лице.
В историята на семейство Баримор се включваха и четирите поколения семейство Сербинг, които се бяха превърнали в истински театрални легенди. Джейн обаче бе първата от известното си семейство, за която можеше да се каже, че е невероятно красива. Освен това бе първата от тях, която бе безмилостно погубена от критиците след изпълнението на първата Бродуейска роля. Всъщност Джейн просто бе дебютирала в по-основна роля, която наистина бе прекалено трудна за неопитна актриса като нея и която бе получила заради фамилията й. Критиците бяха вдигнали летвата необичайно високо, дори по-високо и от стандартите, които биха прилагали за прочутите, ала не толкова красиви, предшественици на младата изпълнителка.