— Това не е съвсем вярно — възрази Джейсън. — Щях да пренапиша сцените с Лий така, че да може да си казва репликите, лежейки. — Той взе чашата, която Хилда му подаде върху подноса. Аз съм егоистично копеле — каза и се ухили доволно. — Но трябва да признаете, че съм гениално егоистично копеле!
Лий се досети, че се опитва да я разведри и развесели, затова се усмихна кисело.
След като тя не отвърна на шегата му, Джейсън спря ли да говори за себе си и я заля с подробности около чудесните отзиви за пиесата, продажбите на билетите и проблемите с осветлението. Последва и разказ за най-скорошната разправия между Джейсън и режисьора на пиесата. Лий го остави да говори, без да чува думите му. Облегната на страничната ръкохватка на дивана, тя следеше мърдащите му устни и автоматично се обръщаше към Джейн, когато и тя заговаряше. Нямаше ни най-малка представа какво говорят, нито пък я интересуваше.
Когато Джейн стана да си върви, Лий осъзна, че ще трябва да остане насаме с Джейсън, и почти съжали, че младата красавица си тръгва толкова рано.
— Робърт и Линкълн ме помолиха да ти предам поздрави каза Джейн.
До този миг нито веднъж не се бе сетила за колегите си.
— Благодаря, предай им и ти от мен. Съпругата на Робърт роди ли вече?
— Да, момиченце.
За да отпрати Джейн, Джейсън отиде във фоайето, където Хилда прибираше палтата на гостите. Извади от гардероба самуреното палто на Джейн и го протегна пред себе си, както матадорът прави с червения си плащ.
— Джейн, ще закъснееш за представлението! — каза. — Скъпа, докарай си известния задник тук, облечи се и тръгвай.
— Винаги ли е толкова противен? — попита Джейн и леко стисна ръката Лий за довиждане.
Изненадана от едва прикритата враждебност в гласа на колежката си, тя отвърна:
— Той е под голям стрес напоследък. Не го приемай лично. Има пиеса с две главни женски роли и само една утвърдена актриса, която да участва.
Джейн се поколеба и най-накрая притеснено рече:
— Всъщност днес дойдох, за да ти кажа нещо лично. Исках да знаеш, че искрено съжалявам за случилото се. Няма да се преструвам, че не умирах от желание да играя твоята роля от момента, в който прочетох пиесата, но исках да си заслужа правото, а не да бъда облагодетелствана от личната ти трагедия.
Лий й повярва. Джейн бе невероятно амбициозна и себична, но обичайната й самоувереност сега бе изчезнала. Изглеждаше напрегната и малко уморена и дори болезнено примигна, щом погледна Лий.
— Поне не е нужна хирургическа намеса.
— Не. И съм сигурна, че ако вместо да се върнеш в Холивуд, решиш да останеш в Ню Йорк, ще имаш възможността да изиграеш много главни роли.
Едва, когато тя си отиде, Лий осъзна, че Джейн бе нарекла трагедия изчезването на Логан.
— Сега — ентусиазирано рече Джейсън — можем да си поговорим нормално!
Лий наистина не знаеше как ще понесе и две минути от непрестанните шеги на приятеля си, камо ли да прекара цял следобед с него. Не разбираше защо той очаква, че я интересува нещо от това, което й казва, нито пък имаше представа как да се съсредоточи върху разговора. Появата на Хилда й предостави неочаквано спасение.
— Къртни Мейтланд е тук и иска да те види — обяви Хилда. Много е настоятелна. Каза, че ще отмъкне ключ за асансьора, че ще се качи тук и ще опъне палатка, докато не я пуснеш за няколко минути.
Лий се усмихна, защото знаеше, че Къртни наистина е способна да направи точно това. От друга страна, ако симпатичната тийнейджърка останеше на гости, може би щеше да отклони вниманието на Джейсън от себе си.
— Кажи й да идва, Хилда.
— Коя е Къртни Мейтланд? — попита Джейсън, раздразнен, не ще се наложи да дели компанията на Лий с другиго.
— Едно момиче, което живее при нейни приятели, докато посещава някакъв специализиран курс тук. Запознахме се преди няколко седмици долу във фоайето.
— Мразя децата — обяви той и добави: — Тийнейджърите пък особено.
— Точно тази тийнейджърка има коефициент на интелигентност като на гений и аз я намирам за очарователна.
Двайсет и трета глава
Когато Къртни пристигна, Джейсън бе в кухнята и показваше на Хилда как да му приготви обяда, затова Джо О’Хара отвори вратата на момичето.
— Ще й кажа да не се застоява — каза той на Лий.
— Недей. Искам да поостане.
— Обаче не й давай да те уговори да играете на джин — добави той и отвори. — Защото мами.
— Не е вярно — сряза го Къртни и влезе.
Лий леко се подсмихна при вида на момичето, което явно се бе нагласило по последна мода. Къртни бе висока и слаба. Беше си накъдрила тъмната коса и я бе вързала на опашка над лявото слепоочие. Около шията си бе омотала червен вълнен шал, носеше спортна блуза с надпис „Нирвана“ и дънки с огромни дупки на коленете и отзад на бедрата. Беше си обула груби кубинки с развързани връзки. Вместо обици Къртни имаше на ушите си нещо подобно на десетсантиметрови златни безопасни игли.