— Намислила ли си кого искаш да интервюираш?
Къртни виновно погледна Лий и невинно се усмихна:
— Ти беше първият човек, за когото се сетих, но понеже трябва наистина да се разровим… за нова информация, за погребани тайни, за неща, които никой преди нас не е разкривал. А ти, дори и да имаш някакви тайни, няма да искам да ги разглася.
— Благодаря — отвърна Лий и въздъхна. — Сещаш ли се за някой друг?
— Не. Камил Бингли ще интервюира архиепископ Линдли, той е приятел на баща й. Камил се надява да изрови някаква нова информация за проблемите на католическата църква в днешно време. Бащата на Брент Гентър е приятел на сенатор Кенсди и той е сигурен, че ще си уреди интервю с него. — Къртни поспря, за да отпие от колата си, после добави: — За да надцакам Камил и Брент, трябва да се срещна с папата или с президента.
Джейсън изведнъж попита:
— Мислиш ли, че ще успееш?
— Ако искам. Проблемът е, че папата е болен, а президентът и без това дава толкова интервюта…
— Дори и да не бе така обаче, нямаше ли да ти е малко трудно да си уредиш среща с тях? — снизходително изрече той.
Къртни го зяпна, очевидно ужасена, че на света съществуват такива глупаци.
— Естествено, че нямаше сама да си искам среща. Щях да накарам Ноа да им се обади.
— Ноа, като онзи с Ноевия ковчег ли? — пошегува се Джейсън.
— Ноа, като брат ми.
— Аха. Брат ти. Ноа, да не би да има директна линия с папата и президента?
— Не съм сигурна за папата. Ние не сме католици, но Ноа им дари земя…
Най-сетне Джейсън свърза името на брат й с фамилията на Къртни. Изведнъж го осени идеята, че брат на момичето е известният милиардер от Флорида Ноа Мейтланд.
— Брат ти да не би да е Ноа Мейтланд?
— Да.
— Самият Ноа Мейтланд ли?
— Сигурна съм, че на света има и други. Ноа май още не е направил името си запазена марка — отвърна тя и непочтително се ухили насреща му.
Лий знаеше какво ще последва. Джейсън беше брилянтен писател, но бе направил грешката да се държи наставнически с едно шестнайсетгодишно момиче с гениален ум и пълна липса на социални задръжки. Къртни никога не се свенеше да затвори устата на събеседника си, особено ако той се държеше като Джейсън. Лий я бе виждала да го прави неведнъж.
— Самият Ноа Мейтланд от Палм Бийч ли? — настояваше Джейсън.
— Да.
Той зяпна луничавото лице на момичето и крехката му, все още детска фигура.
— Как е станало това?
— Както обикновено — сперматозоидите се смесват с яйцеклетките. Започва оплождането…
— Искам да кажа — прекъсна я грубо Джейсън, — мислех, че Ноа Мейтланд е към четирийсет.
— Така е. С Ноа имаме един баща, но различни майки.
— Аха — замисли се той и както винаги се зарадва на възможността да привлече още един спонсор за изкуството си. Само че този път този спонсор имаше бездънни джобове. За да заличи лошото впечатление от предишната си незаинтересованост към Къртни, той започна да я затрупва с въпроси, които според него се задаваха на всички шестнайсетгодишни.
— Имаш ли и други братя и сестри?
— Не, но баща ми има четири жени, така че може би е опитвал.
— Сигурно си имала самотно детство? — съчувствено продължи разговора той.
— О, не! Две от съпругите на баща ми бяха почти на моите години, така че си играех с тях.
Джейсън, без да иска я зяпна отново. Лий се пресегна и леко стисна ръката на момичето.
— Къртни, може би не го осъзнаваш, но това е нечувано. Обикновено Джейсън е този, който кара хората да изглеждат като него самия в този момент.
Той също стигна до този извод и загледа Къртни с нещо като кисело благоговение. После се наведе към нея и се усмихна.
— Обзалагам се, че си истински трън в очите.
— Не — гордо го поправи тя. — Аз съм световна класа трън в очите.
Понеже Джейсън и Къртни най-сетне установиха що-годе нормални отношения, Лий полегна на дивана и отново се загърна с вълненото одеяло.
Гласовете им зазвучаха далечни и не я вълнуваха особено.
Очите й натежаха…
Събуди се, когато Джейсън я целуна по бузата.
— Тръгвам си. Егото ми няма да понесе още обиди. Не само че домакинята заспа насред разговора ни, но и това досадно момиче ми отмъкна петдесет долара на джин, при това само след две разигравания.
Когато той си отиде, Лий остана заслушана в гласовете на О’Хара и Къртни, които продължаваха играта в кухнята, после се насили да стане. Майкъл Валенте щеше да пристигне всеки момент и тя искаше да наплиска лицето си със студена вода и да се среши. Вече почти цяла седмица бе под нечовешко напрежение, мъчеше я безсъние, а стомахът й непрестанно се свиваше от страх.